Строително – архитектурни термини – А


Абак
Абак е архитектурен елемент на дорийския ред/стил. Той представлява издадена дебела квадратна плоча, най-горната част на капител.

Аблак
Ленти от мрамор в контрастни цветове

Агора
Открит пазар в рамките на гръцкия град

Адитум
Помещението в гръцкия храм, където била поставена статуята на бога,нарича се още напискос или секос.

Адхистана
Висок плинт(основа), върху който са строени индийските храмове.

Айван
Вътрешен двор;заместил хипостилната зала, която била обичайна за джамиите.

Акант
Растение, чиито листа служат за основа на декорацията при коринтският и композитния капител.

Акведукт
Акведуктите били строени, за да докарват вода до градовете от околността. Често водата била събирана в подземен канал, но там където теренът позволявал бил построяван голям мост, заместващ канала.

Акропол – С думата акропол,или “горен град” , се нарича цитаделата на всеки гръцки град.

Акротерий
Думата акротерий се употребява за плинтите и пиедесталите на върха и в ъглите на фронтоните. Акротерии се наричат и статуите или орнаментите, поставени върху фронтона.

Амбулаторий
Покрит проходен коридор на манастир или около апсида на църква.

Амвон
Повдигната платформа, от която се чете Евангелието.

Амфипростил
Храмът се определя като амфипростил, когато има втори подобен портик в противоположния край и около стените няма колони.

Анатблеман (от фр. език entablement)
Архитектурно разработване на частите на надстройката върху колоните (архитрав, фриз и корниз)

Анда / анта (букв. “яйце”)
Eлемент на ступата.

Антарала
Малко предверие между мандапа и гарбхагриха

Антемион
Орнамент, базиращ се на елемента “палмета”

Антепагмента
Профили около вратите, които имат формата на архитрави

Антефикс
Декоративен елемент, използван в края на покрива.

Ападана
В персийската архитектура; основна част на двореца – голямата престолна зала.

Апсида (от гр.: αψίδα – дъга, полукръг, арка, свод)
Полукръглата, понякога многоъгълна издатина на сградите, както и сводестите куполообразни части вътре в нея. В християнските храмове в апсидата се намира олтарът. Апсиди са открити още в древноримските базилики. В християнските храмове апсидите са ориентирани на изток и обикновено са нечетен брой.

Арабеска
Декоративни фигури, създадени въз основа на плавни природни форми подредени в геометрична схема. Арабеските били прилагани в гипсова мазилка или рисувани директно на стената.

Арка (от лат. arcus – дъга)
Архитектурно – декоративен и инженерно – строителен елемент с дъгообразна форма. Структурата ѝ се състои от клиновидни блокове, като функцията ѝ е да покрива открито пространство, разпределяйки тежестта на покриващата я конструкция в натиск върху стените в посока навън и настрани. Цивилизациите от долината на река Инд са първите създатели на арки от ок. 2500 пр. Хр. Арките се употребяват като основни носещи конструкции на мостове и покриви на сгради, а също така и с чисто декоративна функция — при входове, прозорци, колони, ниши и др. Материалите за изработката и могат да са различни.

Аркада
Редица от арки, поддръжани от колони, образуващи отворен вход или покрита алея, отворена от едната страна.

Архитрав (от фр. език arhitrave)
Главна каменна греда над колоните или пилоните (стълбовете), характерна за колонно-гредната система; най-долната от трите съставни части на антаблемана.

Астрагал
Полукръгла лента, разделяща ствола от капитела.

Атланти
Конструктивни подпори с форма на мъжки фигури (атланти). Римляните ги наричали теламони.

Атриум
Атриумите имали отвор към небето (комплувиум), който позволявал да се събира вода в басейна (имплувиум) под него. Постепенно, по различни начини били внедрени елинистичните колони.

РазниСтроително - архитектурниТерминологични речници

Comments are disabled.