Лъв III Исавър (Сириец) – византийски император

Лъв III Исавър или Лъв Сириец (на гръцки: Λέων Γ’ ο Ίσαυρος; на латински: Leon III. ho Isaurós‚ Leon der Isaurier, Leo III.; * ок. 680, † 18 юни 741) е византийски император от 717 до смъртта си в 741 година. Основател на Исаврийската (наричана още Сирийска) династия, Лъв III е един от най-важни византийски владетели, извел империята от периода на анархия, справил се с арабската заплаха и наложил новата църковна доктрина на иконоборството.
Истинското име на Лъв Сириец вероятно е Конон. По народност е исавриец от скромен селски произход. Родом е от Германикея, (дн. Мараш в Турция), област Комагена в северна Сирия, на границата между Византийската империя и Арабският халифат. Още като дете той е преселен с фамилията си от Юстиниан II в Месембрия, Тракия (695 г.), като част от имперската политика на заселване на обезлюдените балкански провинции.
Младия Лъв е пастир заедно с баща си, когато детронираният император Юстиниан II пътува към Константинопол (705 г.) за обратното вземане на трона с българска помощ. Лъв му подарява 500 овци като провиант за войските му. От благодарност Юстиниан го произвежда
на спатарий (Spatharios), офицер в императорската гвардия. Така той отрано започва военна кариера. След мисии в северен Кавказ под Анастасий II Лъв става стратег през (713- 715) или военно-административен началник на 15 000-та източна войска в тема Анатоликон.
През 717 г. Лъв заговорничи заедно с генерал Артавазд срещу император Теодосий III, когото детронират и изпращат в манастир.
На 25 март 717 г. Лъв III е коронован в Света София (Hagia Sophia) след абдикацията на Теодосий III. По това време империята се намира в тежко положение, губейки войната с арабите, които обсаждат столицата в продължение на година. Обграден от всички страни, градът е на ръба на падението. Арабските сили в даден момент наброявали над 100 хиляди души, но в арабския лагер, както и в обсадената византийска столица, се появява глад. С българска помощ от страна на хана-кесар Тервел, императора отблъсква (717 – 718) обсаждащите Константинопол араби. В резултат на битката Византийската империя е спасена от разгром, а Югоизточна Европа запазена от арабското нашествие в следващите векове. Това е едно от най-важните и решаващи сражения в историята на Византия.
След въздигането на император Лъв Сириец и неговата династия, приключва периода на междуособици и остра политическа нестабилност обхванал Византийската империя в предишните две десетилетия. През 718 г. е потушен бунта в Сицилия, а през 719 г. е осуетен опита на бившият император Анастасий II Артемий да се върне на трона.
През управлението на Лъв III империята изживява нов период на политическа стабилизация и постига успехи във войните с арабите. Сключени са съюзи с българите, хазарите и грузинците срещу Арабския халифат. Привлечени са славянски заселници в опустелите погранични райони на империята. Нахлуващите араби са победени от войските на Лъв през 726 г. в Мала Азия. През 740 г. той отново им нанася поражение във Битка при Акронион, Фригия.
Лъв III Сирийски слага началото на иконоборството (от 726 г.), като принуждава църквата да обяви почитането на икони и свещени реликви за ерес и идолопоклонничество, но тези мерки срещат съпротива сред повечето християни. Въпреки това императора издава едикти срещу иконопочитанието и назначава иконоборски патриарси на мястото на Герман I, който е несъгласен и политиката му и се оттегля.
През юни 741 г. Лъв III умира от воднянка. Наследен е от сина си Константин V.