Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на българското Възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.
Бил е монах в Хилендарския манастир, откъдето идва и името под което е запомнен. Истинското му име се предполага, че е Пенко Банов. Роден е през 1722 година в град Банско.
За неговия живот, за деството му и младостта му има оскъдни исторически данни. На 23 години Пенко Банов става монах в Хилендарския манастир на Света гора. Две години събира и систематизира източници от книгохранилищата в Атон, обикаля други манастири в България и Австрия, за да събира сведения за историята на своя народ. През 1762 година завършва своят труд – „История славянобългарская”.
Предполага се, че Паисий е починал на път за Света гора в селището Амбелино на 3 юни 1773 година.
Паисий Хилендарски
Comments are disabled.