Константин Иречек (1854 – 1918)


Константин ИречекКонстантин Йозеф Иречек (на чешки: Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение. Роден е на 24 юли 1854 г. в семейството на чешки интелектуалци във Виена. През 1875 г. завършва история в Карловия университет в Прага със специалност История на славяните. Там той изучава български и други славянски езици, става председател на кръга „Славия”, който обединява интересите на млади чешки интелигенти към литературата и народното творчество на славяните. Дисертацията му е озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“) и е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., а на български – 1886 г. Това е първата цялостна българска история. Обхваща периода от древността до 1875 г.
Чрез „История на българите” Иречек печели голяма популярност сред българската интелигенция, от чиито кръгове идват и покани да участва в изграждането на новата държава след Освобождението. Поканите към Иречек идват почти едновременно през лятото на 1879 г. от София и Пловдив – двата центъра на политически и национално разпокъсаната България. Емануил Богориди кани Иречек в Пловдив, за да се заеме с организирането на библиотека и народен музей, а Марин Дринов и Константин Стоилов то канят в София. Иречек приема поканата от София. Първоначално (2.11.1879) става секретар на просветното министерство, а по късно и негов министър. След това става директор на Народната библиотека.
На всички постове работи последователно по изграждането на просветната и културна система в страната ни. Иречек работи активно по изграждането на Държавната печатница, устройството на учебната система и към подготовката на квалифицирани преподаватели, следвайки убеждението си, че просветата е главният фактор за прогреса на всяко едно общество.
Завръща се в Прага през септември 1884 г.

ИсторияЛичности

Comments are disabled.