Константин I Велики


Константин I ВеликиФлавий Валерий Аврелий Константин ( Flavius Valerius Aurelius Constantinus, лат.) – (27 февруари 280 г. – 22 май 337 г. от н.е.), известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император. Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 година.
Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Сердикийския едикт на толерантността издаден от император Галерий през 311 г. с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята.
Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.
През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινούπολις – Градът на Константин), след смъртта на Константин в 337 и остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.

ИсторияЛичности

Comments are disabled.