Св. Софроний Врачански е български духовник и будител, последовател на Паисий Хилендарски. Името Софроний Врачански приема когато през 1794 г. е избран за врачански епископ. Светското му име е Стойко Владиславов. Роден е на 11 март 1739 г. .в Котел в семейство на търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град, където обучението е по славянски и гръцки църковни книги. Първоначално работи като абаджия, но се стреми към духовни занимания. През 1762 е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел. През 1765 се среща в Котел с Паисий Хилендарский. Паисий му показва “История славяноболгарская”, от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. на 17 септември 1794 г. е ръкоположен за епископ на Враца и приема името Софроний. След размирици във Враца (от войските на видинския паша Осман Пазвантоглу – 1797) напуска града и обикаля из Северозападна България, като се задържа три години във Видин. През 1803 г. заминава за Букурещ. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 г. до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след руско-турската война.
Освен преписите на историята най-известното му произведение е “Житие и страдания грешного Софрония”, което се счита за първата автобиография писана от българин.
Друго известно произведение е „Кириакодромион, сиреч Неделник“ (или само „Неделник“ или „Софроние“) е първата печатна книга на новобългарски език. Издадена е през 1806 г. в румънския град Римник (днес Ръмнику Вълча). От няколкото завършени съчинения на Софроний, това е единственото, което той успява да отпечата приживе. Книгата представлява сборник от 94 неделни и празнични проповеди и поучителни слова, събрани върху 530 страници хронологично по реда на годишните празници, за които се отнасят.
Първият видински сборник: “Поучение и словосказание за празниците господни” има характер на дамаскин (църковни сборници с поучителни слова и жития). Съдържа 79 слова с християнско-поучителен характер,сред които “Слово за раждането на нашия Господ Иисус Христос”, “Слово за Сретение Господне”, “Слово за краткостта на човешкия живот” и други. Към тях са прибавени “Посвещение” и “Послесловие”.
Вторият видински сборник: “Разкази и разсъждения” – компилация от басни и нравоучителни разкази, този сборник е основното съчинение на Софроний с предимно светско съдържание, наред с „Житие и страдание на грешния Софроний“.
През последните години се оттегля в манастир край Букурещ. Датата на смъртта му е неизвестна (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г.).
Софроний Врачански (1739—1813)

Comments are disabled.