С. Ветринци – крепост Магарешки токове

С. Ветринци - Магарешки токове

Поглед от връх "Марина чука" към цитаделата "Калето" и вдясно квартал "Стария" на град Магарешки токове.


65 / 100

Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост и римска, пътна станция Магарешки токове/Завоя/Калето/Марина чука/Хармана/Стара махала/Крайното кале, се намира в едноименните местности, на 1.33 km южно по права линия от центъра на село Ветринци. Размерите на средновековния, укрепен град са приблизително 1351 m в посока изток- запад и 755 m в посока север- юг. Общата площ на града е около 508.6 дка. В тая площ са включени три квартала, изброени от запад на изток- “Стария” или “Стара махала”, “Хармана” и “Завоя”, като “Стария” се е намирал на западния бряг на река Янтра, а всичко останало- на източния. Между кварталите “Стария” и “Хармана” се намира цитаделата “Калето”. Северно от “Хармана” се намира ридът “Марина чука”, който се спуска от север на юг. На най- високата му южна точка се намира върхът “Марина чука”, на който е имало изградена крепост, която се казва “Крайното кале”. От тая крепост на запад и изток към двата бряга на реката, са тръгвали две крепостни стени, ограничаващи защитената площ на града от север. Склоновете на връх “Марина чука” са отвесни на югозапад, юг и югоизток в горната си част, а надолу са стръмни. Източния склон на рида “Марина чука” се казва Магарешки токове.

Градът от север (без квартал “Стария”) е бил защитен от двете крепостни стени, спускащи се от крепостта “Марина чука”, от изток- от река Янтра, от юг- от река Янтра и от отвесните, скални склонове на “Калето” и “Хармана”, и от запад- от река Янтра и квартал “Стария”. Тази част е достъпна единствено от север. Каква е била отбранителната линия покрай реката и имало ли е такава- никой не може да каже без археологически разкопки.

Хронологично погледнато, първоначално по римско време покрай града, който условно ще наречем Магарешки токове, е минавал римския път “Никополис ад Иструм”- “Дискодуратере”. Мястото се намира на 22.91 km югозападно по права линия от “Никополис ад Иструм”, което го поставя на идеално разстояние от него за първа, пътна станция. За охрана на пътната станция в местността “Калето” вероятно е изграден кастел. Хълмът “Калето” е заобиколено от север, запад и юг от река Янтра. Склоновете на възвишението на запад и юг са отвесни, а от север- много стръмни и отвесни. Най- достъпен е от североизток по тясна, скална ивица, свързваща го с местността „Хармана“, която е била преградена с крепостна стена.

Също така за да има визуална връзка с “Никополис ад Иструм”, на връх “Марина чука”, която се намира на 350 m североизточно от “Калето”, още в римско време е изградена кула. Тя чрез поредица от кули, построени върху естествени възвишения и изкуствени могили, както и чрез крепостта на връх “Чуката” при с. Хотница, е поддържала визуален контакт с “Никополис ад Иструм”. Р. Димитров смята, че в околностите на Ветринци е римския град „Тегилициум“, без да привежда убедителни доказателства. В. Аврамов определя укреплението като пътна станция на античния път.

През късната античност, когато Магарешки токове е било част от Източната римска империя, пътят, крепостта и кулата са продължили да функционират. Явно античната крепостна стена е била разрушена, защото изследователите на хълма “Калето” откриват крепостна стена изградена от ломен камък, споен с хоросан, смесен със ситни, тухлени късчета. Стената е заложена директно върху скалата. На нея е бил и входа на крепостта. К. Шкорпил съобщава, че при портата е бил вграден камък с надпис на латински. Градежът на крепостната стена следва да се отнесе към V-VII век. На мястото К. Шкорпил е отрил римски, византийски и средновековни български монети. От разположението на терена, може да се предположи, че крепостта е била с приблизителни размери около 190х66 m.

През средновековието мястото продължава да изпълнява стратегическото си предназначение. Късноантичната крепост става цитадела на средновековния укрепен град Магарешки токове и който съществува до османското нашествие през 1393 г., когато е напълно разрушен поради оказаната упорита съпротива. Той е описан напълно от К. Шкорпил, като укрепен град с цитадела и три квартала.

Първият западен квартал на град Магарешки токове, който единствен се намира на другия бряг на реката е изграден на десния бряг на река Янтра, в първия западен завой, на един рът, който се спуска от височина „Ханска стена“. Върху него е разположена сегашната махала на село Ветринци, наречена „Старата“, която е построена върху развалините на една част от стария град. Този квартал е естествено защитен от реката от запад, север и изток. От юг където е най- тясната част на полуострова, теренът от западната страна е с отвесен скален склон на юг, а от източната- с много стръмен. Срещу източната стръмна част, от другата страна на реката се намира цитаделата на средновековния град, която пряко е обстрелвала нападателите на квартала. Размерите на квартала са били около 755 m в посока север- юг и около 448 m в посока изток запад. Общата му площ е била около 169.3 дка. В днешно време не е ясно какво е включвала защитната му линия.

В подножието на северната скала на „Ханската стена“ се намират развалините на една църква, която попада извън защитената част на квартала, което пък свидетелства затова, че град Магарешки токове е бил голям и е имал подквартали извън крепостните стени. На левия бряг на река Янтра се е намирала основната част от града, която е с размери 1080 m в посока запад- изток и 687 m в посока север- юг. На най- високата точка от рида “Марина чука” е имало изградена сигнално- наблюдателна кула, която в днешно време е изцяло унищожена.

През средновековието тоя връх е бил опасан с тройна отбранителна линия, а от неговите отвесни скални склонове на запад и изток към бреговете на река Янтра са тръгвали преградни, крепостни стени. Това съоръжение се е наричало “Крайното кале” и е северната отбранителна линия на Магарешки токове. На 120 m северно от върха е била разположена вътрешната, първа, защитна линия, като крепостната стена е била разположена под формата на изпъкнала на север дъга и е имала 6 отсечки с обща дължина около 178 m. От нея на изток само с една чупка е тръгвала източната преградна стена, завършваща при един завой на река Янтра. Тя е била дълга около 177 m. На запад права преградна стена се е спускала до реката, която е била дълга около 208 m. На 25 m пред вътрешната, защитна линия е имало втора, която по форма е следвала първата. Тя е с дължина около 214 m. На 35-40 m пред втората, вероятно е имало трета защитна линия, следваща трасетата на предните две. Тя е била с дължина около 284 m. Вероятно и от  външните две защитни линии са тръгвали на изток и запад прегради по склона до бреговете на река Янтра. Може би затова градът се е защитавал до последно- защото е имал надеждна отбрана на която е вярвал, както и верен на короната болярин, който е отвличал сили от обсадата на “Търнов”.

Вътре в защитената част на град Магарешки токове, южно под връх “Марина чука” се е намирал централния квартал “Хармана”. Източно от него се е намирал квартал “Завоя” с останки от две развалени църкви. В днешно време теренът на квартал “Завоя” се обработва със селскостопанска цел и всички останки от квартала са унищожени. На югозапад от върха „Марина чука“, през могилообразното възвишение „Харман“, се спуска скалист рът в средния най- тесен завой на реката. Върху него са се намирали развалините на вътрешната крепост (цитаделата), наречени “Калето”.

В цитаделата на град Магарешки токове се е влизало през една стеснена ивица, която скалисто се спуска към реката. Тук е имало крепостен зид с порта, в която е бил поставен камък с латински надпис. Горната част на камъка е паднала в реката. Твърдината, която скалисто и стръмно се спуска от всички страни, е продълговата, в югозападно направление, с дължина 215 крачки. По северозападния наклон е слизал един път със стъпала, около 1.8 m широк, с две разклонения. При долното разклонение от външната страна е имало калдъръм от плочи. При горния край на горното разклонение са се намирали развалините на една малка порта. Под тази порта на по- долната скала е имало кладенец. Развалини на един зид се се забелязвали и в подножието на крепостта, който свидетелства за това, че и покрай реката е имало крепостен зид, а пък развалини на една църква са се намирали над южния склон между главната порта и вършината „Харман“. Тук са били намерени камъни от варовик с гръцки надписи.

Град Магарешки токове според К. Шкорпил а и според останките, е бил важен стратегически център през Второто българско царство. Като цяло укреплението “Крайното кале”, с напречните крепостни стени надолу към река Янтра и квартала в местността “Завоя”, е интересен средновековен обект, сходен със средновековния “Търнов” и конкретно с неговата цитадела на хълма “Царевец” и “Нов град” по двата бряга на река Янтра. Също така Магарешки токове е поддържал директна визуална връзка с укреплението “Стринава” при гр. Дряново.

Местоположение

Надморска височина: 610-246 m GPS координати: 43°03’30” С.Ш. и 25°25’58” И.Д.

Литература

Овчаров, Т. Средновековни обекти във Великотърновско. В. Търново, 2001.
Овчаров, Т. Старините във Великотърновска община. В. Търново, 2006.
Шкорпил, К. План на старата българска столица Велико- Търново. -В: Известия на Българското археологическо дружество, том 1. София, 1910.
Автор: М. Гърдев

Comments are disabled.