С. Ветринци – крепост в м. “Магарешки токове”


Описание и история

Антична, късноантична и средновековна и римска, пътна станция има в местностите “Магарешки токове”/“Завоя“/“Калето“/ “Марина чука“/“Хармана“/“Стара махала“, на 1.33 km южно по права линия от центъра на село Ветринци. Крепостта е изградена на скалист хълм, заобиколен от запад, юг и изток от река Янтра. Достъпен е единствено от север.
Хронологично погледнато първоначално по римско време от тук е минавал римския път „Никополис ад Иструм“- „Дискодуратере“. Мястото се намира на 22.91 km югозападно по права линия от „Никополис ад Иструм“, което го поставя на идеално разстояние от града за първа, пътна станция. За охрана в местността „Калето“ е изграден кастел. „Калето“ е заобиколено от север, запад и юг от река Янтра. Склоновете на възвишението на запад и юг са отвесни, а от север- много стръмни. Най- достъпно е от североизток, по тясна, скална ивица, свързваща я с местността „Хармана“, която е била преградена с крепостна стена. Също така за да има връзка с Никополис ад Иструм, на връх „Марина чука“, която се намира на 350 m североизточно от „Калето“, е изградена кула. Тя чрез поредица от кули, построени върху естествени възвишения и изкуствени могили и една крепост, е поддържала визуален контакт с града. Р. Димитров смята, че в околностите на селото е римския град „Тегилициум“, без да привежда убедителни доказателства. В. Аврамов определя укреплението като пътна станция на античния път.
През късната античност, когато мястото е било част от Източната римска империя пътят, крепостта и кулата са продължили да функционират. Явно античната крепостна стена е била разрушена, защото изследователите тук откриват крепостна стена изградена от ломен камък, споен с хоросан, смесен със ситни, тухлени късчета. Стената е заложена върху скалата. На нея е бил и входа на крепостта. К. Шкорпил съобщава, че при портата е бил вграден камък с надпис на латински. Градежът на крепостната стена следва да се отнесе към IV век.
През средновековието мястото продължава да изпълнява стратегическото си предназначение. Късноантичната крепост става цитадела на средновековен укрепен град, който съществува до османското нашествие през 1393 г., когато е напълно разрушен поради съпротивата която оказва. Описан е напълно от К. Шкорпил като укрепен град с цитадела и три квартала в следния вид: „На десния бряг на Янтра, в първия западен завой, на един рът, който се спуска от „Ханска стена“, е разположена сегашната махала на село Ветринци, наречена Старата, която е построена върху развалините на една част от стария град. В подножието на северната скала на „Ханската стена“ се намират развалините на една църква. На левия бряг на р. Янтра има да отбележим следните развалини: на скалистия нос „Магарешките токове“, наречен „Марина чука“, се намират развалините на една кула- „Марина кула“; от тази кула се спускат по западния и източния наклон на върха крепостни зидове към р. Янтра, наречени „Крайното кале”, които стени са заграждали града от северната му страна. В югоизточното подножие на върха „Магарешки токове“, в източния завой на реката, в една котловина се намират развалини на част от града, наречени „Завой“, с две развалени църкви. На югозапад от върха „Магарешки токове“, през могилообразното възвишение „Харман“, се спуска скалист рът в средния най- тесен завой на реката; върху него са развалините на вътрешната крепост, наречени „Кале”. В крепостта се влиза през една стеснена ивица, която скалисто се спуска към реката; тук е имало крепостен зид с порта; в самата порта е бил поставен камък с латински надпис; горната част на камъка е паднала в реката. Крепостта, която скалисто и стръмно се спуска от всички страни, е продълговата, в югозападно направление, с дължина 215 крачки; по северозападния наклон слиза един път със стъпала, около 1.8 m широк, с две разклонения; при долното разклонение от външната страна е имало пармаклък от плочи; при горния край на горното разклонение се намират развалините на една малка порта; под тази порта на по- долната скала е имало кладенец. Развалини на един зид се забелязват и на подножието на крепостта, а пък развалини на една църква се намират над южния склон между главната порта и вършината „Харман“; тук са били намерени камъни от варовик с гръцки надписи.”
Според К. Шкорпил градът е бил важен стратегически център през Второто българско царство. Като цяло крепостта на хълма „Магарешки токове”, с напречните крепостни стени надолу към река Янтра и подградието в местността „Завоя”, е интересен средновековен обект, сходен със средновековния „Търновград“ и конкретно с неговата цитадела на хълма „Царевец“ и „Новия град“ по двата бряга на река Янтра.

Местоположение

Надморска височина: 610-246 m GPS координати: 43°03’30” С.Ш. и 25°25’58” И.Д.

Източници

Овчаров, Т. Средновековни обекти във Великотърновско. В. Търново, 2001
Овчаров, Т. Старините във Великотърновска община. В. Търново, 2006
Шкорпил, К. План на старата българска столица Велико- Търново. ИАД I. София, 1910

Comments are disabled.