Описание и история

Късноантична крепост Кота 182.3 се намира на едноименния хълм, на 4.61 km северозападно по права линия от центъра на село Шипот. Изградена е на възвишение със стръмни склонове от всички страни, като тия от север, запад и юг са по- високи. Най- достъпно е от изток, където чрез тясна седловина височината се свързва с останалата част от масива. От северозапад- запад е ограничена от река Арчар, а от север и юг- от суходолия.

Най- високата точка на Кота 182.3 се намира на 71 m над нивото на реката. Крепостната стена следва конфигурацията на терена. Заграденото пространство е с формата на неправилен многоъгълник. Защитената площ е от около 4 дка. Максималните размери на обекта са около 120х83 m. Крепостната стена е широка 1.3-1.6 m, като е запазена на височина до около 1 m. Зидана е от ломени и речни камъни, споени с бял хоросан. В градежа ѝ са включени и архитектурни детайли, и плочи с надписи от римската епоха.

Входът на Кота 182.3 е бил в северозападната част на куртината. Той е със симетрично изградени пиластри по линията на външното ѝ лице. Те са използвани за прикритие на камъни с внедрени железни гнезда за оси на двукрила порта. Проходът към вътрешността на твърдината е оформен с двойка напречни зидове, затварящи подобно на пропугнакулум пространство. Непосредствено източно от входа, в разширение на крепостната стена, са разкрити четири стъпала от зидано стълбище, което вероятно е извеждало до надвратна платформа.

Западният ъгъл на Кота 182.3 е оформен като четвърт от кръг с извивка на юг. Вътрешността на укреплението е застроена. Открити са стопански сгради с домакински пещи и раннохристиянска църква. Тя е еднопространствена, с полукръгла апсида от изток, във вътрешността на която е запазена основа на каменна скамейка. В обекта също така са открити повече от 50 ями и съоръжения, вкопани в естествената скала. По- голямата част от тях са използвани за съхранение на зърно и вода. В една от ямите са открити три цели амфори, а в други са намерени частично запазени амбалажни или цели трапезни и кухненски съдове.

В Кота 182.3 са открити и останки от пет човешки скелета. Извън крепостта е изследван северния склон на възвишението. На 6-7 m североизточно от входа са открити две частично запазени големи битови пещи, а по склона под тях е намерен двусъставен хромел, сред камъни от руини на евентуална постройка. Според специалистите обектът е съществувал през късната античност, като през втората половина на IV и първата половина на V век той най- вероятно е служил за продоволствен пункт. През V век твърдината е засегната от пожар, вследствие на което е изоставена.

За нападение, сложило край на първия установен период на обитаване на Кота 182.3, свидетелстват откритите върхове на стрели, регистрираните опожарявания, както и две колективни монетни находки от номинали, по първоначални данни датиращи не по- късно от средата на V в. През VI век укреплението отново е заселено, когато е изградена църквата. Засега археолозите все още не са изяснили дали всички фортификационни съоръжения са функционирали по това време. Най- късните монети, открити в крепостта са сечени при Юстиниан I (527-565 г.), Юстин II (565-578 г.) и Тиберий Константин (578-582 г.).

Изследваните проби от Кота 182.3 установяват наличие на шест вида зърнено- житни култури, три вида бобови култури, останки от плодове и ядки и седем вида дървесина. Откритите животински кости са от домашни животни и птици, на първо място домашно говедо, в по- малка степен свиня, коза, овца и кокошка, домашен кон и магаре. Намерени са кости и от диви животни, включващи заек, дива свиня, тур, зубър, благороден елен, елен лопатар, сърна, невестулка, дива котка, лисица, вълк, мечка.

Според специалистите Кота 182.3 е обитавана от ограничен като численост военен контингент. Според нас крепостта е охранявала мост, по който с едно трасе от тук река Арчар са пресичали трасетата на пътищата “Рациария”- “Найсо”- “Лисус” и “Сторгозия”- “Феликс Ромулиана”. Първият път следва основна посока североизток- югозапад, а вторият- изток- запад. Източно от обекта до тук се проследява и пътят обслужващ Първа линия крепости на Източната римска империя за защита от север.

Местоположение

Надморска височина: 182 m GPS координати: 43°44’48” С.Ш. и 22°44’33” И.Д.

Литература

Манев, А., А. Харизанов. Късноантичен укрепен обект в землището на с. Шипот, общ. Димово. -В: Археологически открития и разкопки през 2021 г. София, 2022.
Автор: М. Гърдев

План