Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Градът се намира на 0.85 km североизточно по права линия от центъра на село Трънито и на 5.89 km западно по права линия от центъра на град Габрово. Разположена е на самостоятелен хълм с платовиден връх и отвесни скални склонове от всички страни. Височината на скалите достига до 20 m. Обектът е достъпен от югозапад и изток, където има тесни пространства, които са или естествени, или пробити в скалния венец.
Укрепление Градът е с копиеобразна форма, насочена с връх на северозапад. Съоръжението е силно издължено в посока северозапад- югоизток. Максималните му размери са 207х60 m. Защитената площ е около 9.4 дка. От югоизток, където е второто най- достъпно място, крепостната стена е двойна. Тук вътрешната, крепостна стена е с посока север- юг и е широка до 2.5 m. Стената е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан. Тази стена е вдигната през късната античност или средновековието. На няколко метра от тази стена се забелязват скални струпвания със същата посока. Това са руините на външната, крепостна стена. Тя е изградена от ломени камъни без спойка. Разстоянието между двете стени е около 12 m.
Входът към плато Градът е от югозапад. Тук проходът между скалите е с широчина 3 m. Дължината му е около 15 m и позволява преграждането му с порта, както и успешната му отбрана при вражеско нападение. Вътрешността е плътно застроена. Въпреки отвесните скални склонове, крепостна стена има по целия периметър на обекта.
Тракийската крепост Градът е изградена през V-IV век пр.н.е, като вероятно е използвана и през римският период. През късната античност (IV-VI век) е подсилена и доукрепена. Според намерените находки проф. А. Милчев предполага, че твърдината е била използвана и през средновековието, което се доказва и от белия хоросан по крепостните стени. Намерените артефакти от средновековието са от XIII-XIV век.
Извън Градът пространството от всички страни е терасирано на разстояние до 250 m от обекта. От южната страна се наблюдават останки от строежи, което говори за наличието на външни квартали. Има голяма вероятност тия квартали също да са били защитени с валове, ровове, крепостни стени и дървени палисади.
А най- вероятно крепост Градът е имала минимум още един защитен пояс, който загражда пространство с неправилна крушовидна форма, издължено в посока изток- запад. Максималните му размери са 332х155 m. Защитната линия загражда терен от около 44.9 дка. Останките на тая защитна линия в днешно време се забелязват под насип, широк около 6-10 m и висок до 2 m.
Укрепление Градът няма видимост на запад, затова на стратегическия връх “Стръмното”, който се намира на 283 m западно по права линия от твърдината, е била издигната сигнално- наблюдателна кула. От нея има видимост във всички посоки и на голямо разстояние. Чрез нея се е извършвала комуникация с останалите отбранителни съоръжения в района. Нейните размери са 37х12 m. Изградена е на скална площадка с отвесни, скални склонове от север и изток. От запад и юг е отделена в момента с ров, който вероятно е изкуствено доуформен. Извън кулата вероятно е имало изградено малко укрепление с приблизителни размери около 65х30 m.
Градът е укрепено селищно място, южно до което в посока изток- запад минава античния и късноантичен път, който обслужва Трета редица крепости на Източната римска империя, които са построени за отбрана от север. Този път свързва крепостите “Градище” при гр. Габрово, “Градът” при с. Трънито, “Градът” при с. Врабците и “”Градът” при с. Батошево. Той се проследява от “Кипиловското кале” при с. Кипилово общ. Котел до крепостите в Ботевградското поле.
Местоположение
Надморска височина: 637 m GPS координати: 42°52’22” С.Ш. и 25°14’37” И.Д.
Литература
Милчев, А. Габрово и неговия окръг през праисторическата и античната епоха. – В: Годишник на Софийския университет, т. 68. София, 1974.
Милчев, А. Габрово и неговия окръг през средновековието (VII-XIV в.). – В: Годишник на Софийския университет, т. 69. София, 1975.
Автор: М. Гърдев
