С. Самоводене – манастир Света Троица

С. Самоводене - Света Троица

Църквата на манастир Света Троица.


78 / 100

Описание и история

Средновековен, укрепен манастир Света Троица се намира в северното начало на „Дефилето на река Янтра“ от източната страна на реката, на 1.29 km югоизточно по права линия от центъра на село Самоводене. Изграден е на равно място с лека денивелация от югоизток на северозапад.

Все още се спори кога е възникнал манастирът. Според едната от тезите, той е основан през 1070 година, според каменен надпис, намерен в основите на олтара на старата църква, когато започнала работата по възобновяването на обителта през 1847 г. Надписът гласи: “Тази църква “Света Троица” е създадена в 6578 (1070) година януари 27 ден от епитропъ Георги Приложникъ и синъ му Калинъ”. Най- вероятно тук става въпрос за църквата, която се е намирала в голямата крепост през която е минавал древния тракийски и античен път по десния, източен склон на прохода “Дервент”, върху която крепост в днешно време е изграден сегашния манастир Света Троица.

Другите версии за основаването на манастира се отнасят за времето на царуване на цар Иван Александър в средата на XIV в. Според втората версия, обителта е основана през ХІV в., след Първият Търновски църковен събор през 1350 г.

Според третата последна версия, която се смята за най- вероятна, основаването на Света Троица става на по- късен етап през 1368 г., когато св. Теодосий Търновски (монах- исихаст, последовател на св. Григорий Синаит) напуска Килифарската обител и се оттегля в една пещера, която се намира на около километър северно от сегашния манастир или на 150-200 m от средновековния манастир. В тази пещера нацистите по време на Втората световна война построяват подземна, петролна база, която и през социализма е използвана като петролна база към „Държавен резерв“.

Скоро около него се събират много отшелници и създават голяма монашеска общност, която основава манастира Света Троица, а за пръв негов игумен е избран Теодосий Търновски. Скоро тук пристига и бъдещият патриарх Евтимий, който благодарение на своите изключителни способности, поема управлението на духовната обител, а след смъртта на св. Теодосий е избран и за игумен на манастира. По това време манастирът е бил известен още като “Евтимиев”. Най- вероятно по инициатива на св. Патриарх Евтимий и с активната помощ на цар Иван Шишман става изграждането на обителта, откъдето идва и името “Патриаршески” или “Шишманов” манастир.

Българските царе Иван Александър и Иван Шишман били чести гости на манастир Света Троица, и вероятно отдавайки се на отдих и почивка, те често са събеседвали със св. Теодосий и св. Евтимий. Близо до средновековния манастир има кладенче с бистра студена вода наречено “Шишманово кладенче”, тъй като било градено по желанието на царя. Легендата гласи че, преди да замине за Никопол, цар Иван Шишман прекарал около две седмици на пост и молитва в любимата си обител. Преди да напусне манастира дал голяма сума на патриарх Евтимий да послужи в борба срещу наближаващите орди и да отбранява столицата докрай.

С такива високо просветени духовни водачи като св. Евтиимий и св. Теодосий, Света Троица се превръща във втори център на Търновската книжовна школа след Килифарския манастир, а скоро след това, и в първо книжовно- просветено средище. Според Григорий Цамблак в съчинението му “Похвално слово за Евтимий”, в новосформирания манастир Евтимий започнал своето огромно книжовно дело още с пристигането си от Атон в 1371 г.

Скоро славата на манастира се разнесла не само по българските, но и в съседните земи. В него пристигали “рояк ученици” от всички български земи, включително и отвъд дунавските- Молдова и Влашко, и от страните Сърбия, Византия, и Русия. Учениците на школата, наред с богословските науки изучавали и усвоявали литературното и книжовното дело на български език, и завръщайки се по родните си места, те ставали ревностни разпространители в своите страни на постиженията на средновековната, българска книжнина.

Съществува предположение, че цялата работа по езиковата и правописната реформа, известна като “изправление” на преводите на богослужебните книги, Евтимий извършил именно тук, като превел наново и редактирал книги от гръцки на старобългарски. В това огромно и свято дело взели участие, както подготвени от самия Евтимий ученици от светогорските манастири, така и най- добрите книжовници от „Килифаревската школа“, саратници на Евтимий още от пребиваването му в Килифаревския манастир.

Така средновековният манастир Света Троица станал център на Търновската книжовна школа и на Търновското културно средище, превърнал се във висше учебно заведение за времето си. По онова време тук са били съставяни и преписвани едни от най-ценните произведения на старата българска и славянска книжнина, които след това били разпространявани в Сърбия, Влашко, Молдова и Русия.

Предполага се, че в Патриаршеския манастир Света Троица е сътворено Четвероевангелието на цар Иван Александър (Лондонското евангелие), което понастоящем се съхранява в Британската библиотека. Преписано е през 1355-1356 г. от монах Симон за българския цар Иван Александър. В пролога (в края на книгата), като отправя възхвала към Светата Троица писмописецът дава указания за мястото, къде е съставен този документ- в манастира Света Троица край “Търнов”.

Освен книжовници в манастирът се обучавали и израствали творци и на други изкуства, свързани с църковно- религиозната дейност- краснописци, подвързвачи на книги, художници- миниатюристи, живописци, майстори- златари и др.

След падането на България под османска власт, Света Троица е опожарен и разграбен. Според легендата патриарх Евтимий трябвало да бъде посечен ако не приеме исляма, но той отказал и в момента, в който палачът замахнал, ръката му замръзнала във въздуха. Турците приели това за знак и заточили патриарха. По документи, след падането на “Търнов” под турска власт на 17 юли 1393 г., Българският патриарх Евтимий е изпратен на заточение в Бачковския манастир, където се предполага, че почива между 1402-1404 г. Около 1416 г. Търновската патриаршия е подчинена на Цариградската патриаршия, а заедно с нея и всичките прилежащи манастири, включително и Евтимовия.

През първите векове на тъмното турско робство манастир Света Троица запада и потъва в забвение. Но от ХVII до ХІХ в. попада под покровителството на влашки и молдовски войводи, за което свидетелстват запазените дарствени грамоти.

При възобновяването на храма през 1847 г. вече на новото място, монасите намират в един от зидовете тенекиена кутия. В нея са запазени четири хрисувули (грамоти) от влашките войводи Иван и Стефан Кантакузин (1715 г.), произхождащи от арбанашките боляри Кантакузиновци, Иван Александър Гика войвода (1748 г.), Иван Ипсиланти войвода (1776 г.) и Иван Константин войвода (1803 г.). В хрисувула на Кантакузин се споменава за грамоти дадени в по- ранно време от Ширбей войвода, Радул войвода, Матей Бесараб и Константин Бранкович от Арбанаси.

В тая грамота се съобщава, че манастир Света Троица е основан от цар Иван Шишман. От това участие на влашките войводи във възстановяването и даряването на църкви и манастири отсам Дунава навежда на мисълта, че те продължават да се считат за наследници на българската държава отвъд река Дунав.

През 1803 г., по време на кържалийските размирици, манастирът е разграбен, а през 1812 г. го сполетява ново бедствие- чумната епидемия. Тогава той окончателно е изоставен.

Духовната обител е възобновена през 1847 г. със средства, дарения и труд на местното население, но на разстояние един километър южно от стария манастир, където се е намирала средновековната крепост, която контролирала тракийския, античен и средновековен път, минаващ през нея в посока север- юг.

В днешно време е запазена и се вижда основата на църквата на средновековния манастир Света Троица. Тя е изградена от добре обработени камъни, споени с бял хоросан. Църквата е била измазана с хоросан и изписана от средновековни майстори от Търновската живописна школа.

Местоположение

Надморска височина: 128 m GPS координати: 43°07’58” С.Ш. и 25°37’01” И.Д.

Литература

Овчаров, Т. Средновековни обекти във Великотърновско. Велико Търново, 2001.
Информация за манастир Света Троица. (Достъп: 17.12.2021).
Автор: М. Гърдев

Видео

No comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.