С. Самоводене – крепост Манастирски път

С. Самоводене - Манастирски път

Най- горната тераса на крепост Манастирски път.


68 / 100

Описание и история

Тракийска крепост Манастирски път се намира в едноименната местност, на 1.62 km югоизточно по права линия от центъра на село Самоводене. Тя е построена на две скални тераси, разположени една до друга в посока изток- запад и на склона спускащ се от тях на запад до река Янтра.

Общото защитено пространство на укрепление Манастирски път е с неправилна, правоъгълна форма. От изток започва от отвесният скален, източен склон на „Дефилето на река Янтра“, а на запад стига до река Янтра. От север и юг две стени, изградени от ломени камъни без спойка, се спускат от изток на запад- югозапад до реката. Северната стена е с леко дъгообразна и изпъкнала на север. Тя е дълга около 270 m. Северно пред нея на 45 m от източната ѝ страна, в посока изток- югозапад тръгва още една дублираща стена, която в западната част се слива с първата.

Южната стена е дълга около 430 m като от изток започва южно от пещерите. Така затвореното пространство е с приблизителни размери около 192 m от изток, около 430 m от юг, около 265 m от запад и около 312 m от север по външната крепостна стена. Общата площ е около 62 дка. Има вероятност двете стени- северна и южна, от западната страна на река Янтра да продължават нагоре до западния, отвесен, скален склон на “Дефилето на река Янтра”, но тази теория трябва да се провери.

В тази част се намира най- тясното място между отвесния, източен склон и река Янтра по цялото дефиле.

В горната част на Манастирски път има две разположени една до друга в посока изток- запад тераси. Те са защитени като вътрешни укрепления.

От север склонът на първа тераса в горната си част е отвесен, а в долната част е стръмен и висок. От запад склонът на места е стръмен, а на повечето места- отвесен. Под него се намира втората по- ниска тераса на Манастирски път. Първата тераса е тясна и издължена в посока север- юг. Южно тя завършва до отвесния скален склон от изток във който има две големи пещери и една по- малка. До пещерите се стига по тясна пътека, широка колкото да премине 1 човек. Под пътеката склонът от запад е отвесен.

Пред пещерите има скална площадка с отвесни, скални  склонове от всички страни, като източния се издига нагоре, а останалите се спускат надолу. Тия пещери през средновековието са използвани за обител от монаси- исихасти. Мястото по всяка вероятност е използвано като тракийско светилище, а в средновековието може да е било и скална църква или манастир. Максималните размери на първа тераса са 115х20 m. При северния отвесен склон се забелязват останките на северната обща крепостна стена на Манастирски път.

Втората по- ниска, западна тераса от изток е ограничена от по- високата източна тераса. От север склонът е стръмен и висок, от запад склонът в по- голямата си част е отвесен, а от юг е равен. Най- достъпна е от север и юг, където се намират северната и южната крепостни стени на Манастирски път. Те са силно обезличени от стопанска дейност по поддръжката на пътя, прокарване на кабелни комуникации и др. През втора тераса минава древния „манастирски“ път в посока север- юг, който е използван от тракийския период до преди около 30 години.

На северния склон, извън крепостните стени на Манастирски път е имало селище, на което зимно време още се виждат трасетата на улиците, както и изсечен в скалата път, водещ към платото „Дендарий“. В територията на крепостта има менхир с четириредов надпис на глаголица. Буквите са високи около 0.1 m. Менхирът е до главния път с лице на север, но трябва да се търси с поглед, защото лесно може да се пропусне. Вероятно надписът е от средновековието. Покрай укреплението цялата гора е осеяна в древни зидове и градежи.

Твърдина Манастирски път е част от цялостна тракийска, крепостна система, заемаща площ от около 6х6 km. По онова време тук обитават племената Кробизи и Уздицензи. За Кробизите Страбон и Павзаний пишат, че по време на война са сбирали до 200 000 мъжка армия. Населеното място няма аналог по големина и сложност на укрепителните съоръжения. По всяка вероятност тук е била столицата на племето Кробизи- “Берипара”.

Местоположение

Надморска височина: 223 m GPS координати: 43°07’43” С.Ш. и 25°37’06” И.Д.

Литература

Автор: М. Гърдев

Видео

Comments are disabled.