Описание и история
Тракийска и средновековна крепост Св. Троица се намира на терена на който е разположен съвременния манастир “Света Троица”, на 2.28 km югоизточно по права линия от центъра на село Самоводене. Крепостта е разположена на тераса ограничена от изток от отвесния, източен скален склон на “Дефилето на река Янтра”. От запад склонът е стръмен и висок, и свършва при течащата в посока север- юг река Янтра. От север и юг терасата е проходима, като от тук в посока север- юг минава древен тракийски, античен, средновековен и възрожденски път.
Твърдина Св. Троица е била построена за контрол на тоя път. Първоначално траките са укрепили терасата, като в гората около манастира се забелязват много останки от зидове, изработени от ломени камъни без спойка, които се проследяват под насип и като ниски в момента стени.
По онова време Св. Троица е част от цялостна тракийска, крепостна система, заемаща площ от около 6х6 km. Тук са обитавали племената Кробизи и Уздицензи. За Кробизите Страбон и Павзаний пишат, че по време на война са сбирали до 200 000 мъжка армия. Населеното място няма аналог по големина и сложност на укрепителните съоръжения в България. По всяка вероятност тук е била столицата на племето Кробизи- “Берипара”.
През средновековието тук е издигната средновековна крепост, която трябва да контролира древната комуникация, водеща на юг до средновековния “Търнов”.
Сегашният манастир манастир Св. Троица е наследник на средновековния, който се е намирал на около 1 km северно от съвременния. Духовната обител е възобновена през 1847 г. със средства, дарения и труд на местното население, върху средновековната крепост, контролирала пътя, минаващ през нея.
Новата манастирска църква на манастир Св. Троица е създадена от майстор Колю Фичето. През 1913 г. голямото Горнооряховско земетресение разрушава манастира заедно с църквата. Тогава са спасени част от църковната утвар, иконостасът от ХІХ в. и някои от старите олтарни икони. В сегашният си вид манастирът е възобновен през 1927 г., а жилищните сгради са изградени в периода 1946-1948 г.
Църквата е наново изградена върху основите на стария храм от 1847 г. по запазени чертежи на Колю Фичето и стара снимка. За това свидетелства надписът, вграден от вътрешната страна над западния вход, който гласи: “…обновися от основаня в лято Христово 1847 г., април, 9, майстор Никола Йованович от село Дряново.”.
Патриаршеският манастир Св. Троица официално е мъжки до 1946 г., но е обезлюден. Тогава Търновският митрополит Софроний възлага на брат Севастиан от Преображенският манастир (по- късно издигнат в архимандритски сан и починал на 82 годишна възраст през март 2008 г.), да се грижи за стопанството на западналия Патриаршески манастир Св. Троица. Обителта става официално девическа през 1948 г., като отначало монахините живеят в схлупените стари стопански постройки.
Отец Севастиян взима дейно участие при възстановяването на “новия” девически манастир, като обновява стопанството. Той създава и работилница с машини. По- късно е назначен за ефимерий. Заедно с вече покойната дългогодишна игумения монахиня Евдокия десетилетия наред са стълбовете на духовния живот в този Божи дом. Понастоящем Патриаршеският манастир е действащ девически, не предлага настаняване и храна.
В архитектурно отношение Св. Троица представлява комплекс от съборения храм “Св. Троица” с подземен параклис “Рождество Христово”, отделен параклис посветен на св. Евтимий Патриарх Търновски и жилищни и стопански сгради. Манастирът е обграден с масивен зид от север, запад и юг, който достига до отвесните скали на платото “Дендрарий” от изток. Обителта е с два входа: южен- официален и северен, до който се стига пеша по древния път. В обителта има и Света вода- аязмо.
Днешната манастирска църква на Св. Троица е изградена върху основите на стария храм, построен през 1847 г. от уста Кольо Фичето и разрушен при голямото земетресение от 1913 г. По план църковната сграда е кръстовидна, триконхална и с открита нартика от запад, аркирана с четири колони. В нарктиката е разположена звънарницата на обителта, състояща се от няколко различни по големина камбани и висящо клепало.
Подземният параклис “Рождество Христово” на манастира Св. Троица се намира под самата нартика. В по- късно време, различно от възрожденската църква на Кольо Фичето, са добавени три купола, придаващи по- голяма монументалност на храма. На фасадната декорация са използвани слепи арки, оформени с червени тухли. Така църквата придобива външен вид направен в стила на средновековното българско архитектурно изкуство. В градежа на храма са използвани и някои антични архитектурни елементи.
За престол в олтара е използван езически жертвеник пренесен от стария римски град “Никополис ад Иструм”. Върху него има надпис, който гласи: “На Зевс Олимпийски, Хера и Атина, за победата и дългоденствието на императора Цезар Т. Елий Андриан Антонин…” . В основите на една от църковните колони, където са окачени камбаните, е положен римски пограничен камък донесен от търновското село Хотница.
Той бил поставен на границата между римските привинции Тракия и Мизия при император Адриан 117-133 г. Върху него се чете следния надпис: “По нареждане на август император цезар Адриан, син на божествения Траян Партоянски, внук на божествения Нерва, баща на отечеството, върховен жрец с трибунска власт 20 години е консул 3 години, Т. Руфин постави границите между Мизия и Тракия”.
Вътрешността на храма в днешно време е с бели стени, без стенописи, като изключение правят няколко нови стенописа. Някога, преди земетресението, цялата вътрешност на храма е била изографисана от представителя на Самоковската художествена школа Захари Зограф. Част от иконите в иконостаса също били дело на Захари Зограф, за жалост и те пострадали при земетресението. От олтарните икони рисувани от самоковския художник оцеляват: “св. Богородица”, “Христос Вседержител”, “св. Йоан Кръстител”, и “св. Троица”.
За щастие след злополучното бедствие сполетяло Св. Троица, е спасен част от възрожденския иконостас, прекрасната икона “Архангел Михаил” от 1663 г. и храмовата “Св. Троица” от 1708 г. с надпис: “Рука даскал Коста Пенюв и Цоню”. Предполага се, че даскал Коста Пенюв е местен учител в килийното школо в с. Арбанаси. Патронната икона както при много храмове из Търновската света гора е разположена не до св. Богородица отляво на царските двери, а отдясно до Иисус Христос.
Местоположение
Надморска височина: 240 m GPS координати: 43°07’24” С.Ш. и 25°37’18” И.Д.
Литература
Информация за манастир Св. Троица (Достъп: 17.12.2021).
Автор: М. Гърдев
