Описание и история
Тракийска, късноантична и средновековна крепост Дебрица/Деуритса се намира на хълма „Кулата“, на 0.5 km източно по права линия от центъра на село Песочани. Крепостта е изградена на издължен в посока север- юг хълм, с много стръмни склонове от всички страни. Достъпът до билото на хълма е възможен през по- полегатия южен склон и от изток- през широка и дълбока седловина. В северното и западно подножие на хълма тече река Сатеска, а покрай нея преминава важният и в древността път Охрид- Кичево- Скопие. От върхът на хълма има видимост към почти целият регион. Споменатият път е бил наблюдаван и контролиран по цялото му протежение на много голяма разстояние на север и юг. Крепостта е издигната на билото на хълма, като заема площ от 20 дка и има неправилна форма, продиктувана от конфигурацията на терена. Максималната дължина на укреплението е 290 m, а максималната ширина 80 m. Крепостната стена е градена с местен, ломен камък, споен със здрав бял хоросан. По протежението на стената се забелязва само една кула с квадратен план. Тя е издигната на най- южната точка на обекта и е защитавала от изток главния вход. От вътрешната страна на източната и северната стени, се забелязват основите на множество сгради, които са били опрени на тях. В северозападната част на крепостта, на най- високата точка на хълма е издигната цитадела с капковидна форма и максимални размери 110х40 m. Цитаделата е с площ от 4 дка и била обградена от почти всички страни със сравнително слаба крепостна стена. Единствено от запад не е била издигната стена, там се е разчитало на отвесните скали в този участък. Най- ранните следи от укрепяване на хълма датират от времето на траките. Това е видно от запазени части на стени и жилищни сгради в южните склонове, градени от големи дялани блокове без хоросанова спойка. От този период са намерени и парчета от керамика. През късната античност, крепостта била преизградена и отново заселена. От този период са намерени множество фрагменти от керамика и монети от IV и V в. Стари мини и пещи за обработка на желязна руда се намират над реката, в полите на Караорман планина, западно от крепостта. Според намереният археологически материал, може да се предполага, че крепостта на хълма „Кула“ е бил важен стопански и миньорски център на областта през късната античност. През средновековието крепостните стени на цитаделата били обновени. Те станали по- солидни, но били преизградени без хоросанова спойка. В средата на цитаделата, подпряна на източната стена, била издигната голяма църква, а северно от нея се наблюдават още няколко помещения. На терена на цитаделата са намерени парчета от българска и византийска гледжосана керамика, както и монети- медни скифати от XIII-XIV в. Археолозите предполагат, че крепостта на хълма „Кула“ е споменатият в 1329-1330 г. регионален център Дебрица/Деуритса. Той е отбелязан във връзка с военните действия между Източната римска империя и Сърбия в този регион. През турското робство, крепостта не е спомената в нито един документ, което предполага, че тя е западнала със завладяването на тези територии от османците. Археологически проучвания на обектът до сега не са провеждани, но част от него вече е разрушена поради построяването на релейна станция на върха на хълма.
Местоположение
Надморска височина: 980 m GPS координати 41°19’25” С.Ш. и 20°47’50” И.Д.
Източници
Микулчиќ, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996
Планове
No comment