Описание и история
Антична, късноантична, средновековна и османска крепост Китсава/Кичава се намира на хълмът „Кале“, в центъра на град Кичево. Крепостта е изградена на конусовиден хълм с кръгла основа и заравнено било. Хълмът се издига на 20 m над нивото на река Зайска, която го обикаля от изток. Западно от хълма в равнината тече река Осойска, която южно от него се влива в река Зайска образувайки полуостров. В западното подножие на хълма минавал важния в древността път Супи- Лихнид. За неговата охрана и контрол, в средата на III век, римляните изграждат на хълма малък кастел. Кастелът просъществувал до късната античност, когато сериозно пострадал от варварските нашествия. От това време са открити монети от III век, както и монети от IV до VI в. През средновековието, върху останките от късноантичният кастел, била издигната средновековната крепост Кичава. Тя имала неправилна форма с максимални размери 150х100 m. Под крепостта е съществувало голямо предградие, което в днешно време е прераснало в град Кичево. Последните археологически проучвания на хълма са извършени през 1929 г. и за съжаление от тях нищо не е публикувано. Известно е, че са намерени множество монети, по- голямата част от които са от XIV в. Крепостта е известна от Устава на Василий II от 1019 г., където е споменат като тен Китсавин. През XI век се среща като кастро Киттава. През XIII век- Китсавин, Китсавеос, Кичаве, а в 1265 г. е спомената вече, като Кичаво. През 1300 г. от запазен документ е спомената отново като Кичаве, а в началото на османското робство в 1468 г. носи името Кирчова. Кичава била изградена от българите вероятно през IX в. за да изпълнява същата функция по охрана на пътя, като римският кастел. Тази дейност продължава да изпълнява и през X-XIII в. През XIII век крепостта отново е за малко e в български ръце. В 1257 г. сърбите за кратко време завладели Кичава, но византийците бързо си я възвърнали. Но между 1282 и 1297 г. Милутин за постоянно отнел крепостта от Византия. В първите години от османското робство в крепостта бил разположен гарнизон, който през XVI в. бил разформирован и укреплението било изоставено. Името Кичево е с български произход и е наложено със сигурност през IX-X век. В днешно време на хълма “Кале” се намира градският парк на гр. Кичево.
Местоположение
Надморска височина: 633 m GPS координати 41°30’46” С.Ш. и 20°57’58” И.Д.
Източници
Микулчиќ, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996
Рабовянов, Д. Извънстолични каменни крепости на първото Българско царство (IX- Началото на XI век). София 2011
Планове
No comment