Гр. Истанбул – крепост Румели хисар

Гр. Истанбул – крепост Румели хисар

76 / 100

Описание и история

Средновековна, османска крепост Румели хисар се намира на европейския бряг на Босфора в пределите на днешният град Истанбул, на 9.4 km североизточно по права линия от укрепленията на древния „Константинопол“. Тя е издигната на силно наклонен и насечен от три хълма терен, точно на брега на протока. Най-лесният достъп до обекта е от северозапад и запад, от където са издигнати и най- здравите крепостни съоръжения. Твърдината има неправилна форма с максимални размери 250х125 m и площ от над 18 дка. Тя се състои от основно укрепление с площ 16.8 дка и допълнително оръдейно укрепление с площ 1.25 дка, изградено непосредствено до водите на Босфора.

rumeli hisar 1 e1603976239951Крепостните стени са градени от дребен и среден по размер ломен камък обилно споен с хоросан и подравнен където е необходимо от отделни тухли с дебелина 4 cm. Крепостните стени са с дебелина между 3 и 5 m и височина между 5 и 10 m в зависимост от това колко лесно са достъпни. Най- голямата дебелина на стените е от западната страна, където крепостта е най- достъпна. Днес стените са запазени в пълната си височина и с всичките си зъбери. Височината на зъберите е около 2 m, a ширината им е 1.5-2 m. Разстоянието между тях е около 0.8 m. До бойните пътеки се е стигало по 20 бр. каменни стълбища долепени до куртината, като ширината на по- голямата част от тях е около 0.8 m.  Поради спецификата нa терена, а именно силния наклон на изток, стените са по- високи от вътрешната си страна отколкото от външната, която трябва да защитават. Именно поради силния наклон на терена бойните пътеки на южната крепостна стена, както и на някои участъци от западната, северната и източната стени представляват стълбища.

По протежението на куртината са издигнати 16 бр. кули и един бастион. Петнадесет от тях, както и бастиона са разположени на основното укрепление, а една кула се намира на допълнителното оръдейно укрепление. Интересното в това укрепление е това, че крепостта реално е изградена около 3 бр. основни кули, които имат внушителни размери. Тези три кули са най- големите кули за отбрана строени в рамките на средновековието в Европа.

rumeli hisar 2Първата от тези кули се намира в най- северната част на крепостта, в северозападния ъгъл. Тя има кръгла форма с диаметър 23.8 m и дебелина на стените цели 7 m. Кулата е на две нива, като диаметъра на второто ниво е 14.5 m с дебелина на стените от 2.5 m. Общата височина на кулата е забележителните 28 m- почти десет етажен блок. Вътре във вътрешното кухо пространство с диаметър 9.8 m се разполагат 9 етажа. Също така тя е защитавала един от основните входове, който се намира непосредствено източно от кулата. Предвид това, че от североизток терена става почти отвесен всеки нападател е трябвало да мина в непосредствена близост до мощната кула за да достигне входа.

Втората основна кула е разположена в най- южната част на обекта в югозападния ѝ ъгъл. Тя също има кръгла форма с диаметър 23.3 m и дебелина на стените 6-6.5 m. И тази кула също има две нива, като диаметъра на второто ниво е 14.7 m с дебелина на стените от 2.8 m. Общата ѝ височина не е толкова колкото на rumeli hisar 3първата, но пак достига 21 m. Вътре в нея се разполагат 8 етажа. Тя е изградена на най- високата точка на укреплението, на скалиста височина, която доминира над цялата крепост и над цялото югозападно пространство пред нея. Основната ѝ задача е да защитава другият най- уязвим участък на крепостта.

rumeli hisar 4Третата основна кула е разположена на брега на Босфора. Тя има дванадесет стена форма с диаметър 26.7 m и дебелина на стените между 5 и 7 m. И тази кула като другите две има настройка, която тук също е с кръгла форма с диаметър 20.4 m. Дебелината на стените на тази настройка е 1 m, а общата височина и на тази кула е 21 m. Вътре във вътрешното кухо пространство с диаметър 14.7 m се разполагат 5 етажа. Основното ѝ предназначение е било да подлага на сериозен обстрел всеки кораб, който премине покрай брега в този участък на Босфора. Другата задача, която е изпълнявала е непосредствена охрана на морската порта. Единственото, което не е запазено до сега от описаните три кули е покрива. Той е представлявал дървена конструкция покрита с оловни листове. Тези покривни конструкции са придавали островърха форма и са увеличавали допълнително височината на кулите. Останалите кули в основното укрепление имат всевъзможни форми и размери. Наблюдава се още една кръгла кула, но със значително по- малки размери. Също така има 4 бр. полукръгли кули, по две петоъгълни и шестоъгълни кули и по една трапецовидна, правоъгълна и „U“-образна. На западната стена между двете основни кули са разположени пет броя от останалите кули. Те са позиционирани от север на юг, както следва: трапецовидна кула с размер 6.8х11 m; шестоъгълна кула с размери 12х9.8 m; правоъгълна кула с размери 10.5х7.5 m; кръгла кула с диаметър 11 m; полукръгла кула с диаметър 12 m. На южната крепостна стена между южната основна кула и югоизточната ъглова кула са построени две кули с петоъгълна форма с еднакви размери- 6.5х5.2 m. Югоизточната ъглова кула има шестоъгълна форма с размери 13.2х9.7 m. Интересното при тази кула е това, че основата ѝ е значително по- голяма от върха, което ѝ осигурява голяма стабилност и здравина. Източната стена условно е разделена на две части- южна и северна, от морската основна кула. Южната част на източната стена, е снабдена с две кули и един бастион, от юг на север както следва: „U”- образна кула с размери 9.3х9.5 m; полукръгла кула с диаметър 11.3 m. На тази стена точно между морската основна кула и полукръглата кула е разположен единствения плътен бастион, който има трапецовидна форма с размери 5.7х2.6 m. На северната част на източната стена има само две кули с полукръгла форма с диаметри 12.3 m и 10 m. На северната стена, кули не са изграждани, но нейната дължина от само 23 m прави отбраната и лесно осъществима само от основната северна кула. Кулата на допълнителното, оръдейно укрепление е шестоъгълна с размери 5.3х5.4 m и има задачата да защитава входа в него, който се явява втори вход на морската порта в крепостта. В укреплението се е влизало през общо 5 порти. Първата главна порта се е намирала на северната стена в непосредствена близост до най- високата основна кула. Тя носи името „Планинска порта“, има засводена форма и се затваря от двукрила врата обкована с желязо и блокирана от греда. Втората главна порта се намира в южната част на западната стена и се охранява непосредствено от полукръглата кула- втората кула изградена северно и веднага след главната южна кула на западната стена. Тази врата носи името „Диздар“, като е еднаква по размери с първата и по същия начин е засводена. Името на вратата идва от резиденция със същото име, която е била разположена в близост до нея. Третата главна порта е „Морската порта“. Тя се намира между морската, главна, основна кула и разположената северозападно от нея полукръгла кула. Тази порта има същите размери, като другите две с тази разлика, че е разположена във вътрешността на засводен тунел. Пространството пред вратата е било допълнително защитавано от прорези в тавана, от които се е изливало врящо масло. Освен трите главни порти има и още две по- малки порти. Едната се намира на южната стена и се охранява от една от петоъгълните кули, която е построена веднага след южната основна кула. Тази порта е малка по размери, има квадратна форма и се затваря от еднокрила врата. Втората по- малка порта е разположена на оръдейното укрепление и на практика се явява втора врата на морската порта. Тя се намира на североизточната стена на това укрепление в непосредствена близост до водите на Босфора. Оръдейното укрепление е оформено специално, точно по бреговата линия на протока. То има неправилна форма, а стените му не са по- височки от 4-5 m. В основата на стените са оформени 9 бр. отвори, зад които са били разположени оръдията, разработени от унгареца Урбан за войските на Мехмед II. След възкачването на престола, султан Мехмед II веднага започва подготовка за превземане на „Константинопол“. По това време градът представлява последната отломка на някога великата Римска империя, която се е забила, като пирон в средата на зараждащата се Османска империя. Имайки предвид неуспешните обсади проведени от предците му Мехмед стига до правилното заключение, че градът няма да може да бъде превзет, ако не се блокира достъпът по вода на подкрепления от християнската лига. Основен член на тази лига и най- голям поддръжник на загиващата Римска империя е Венецианската република, чиято морска хегемония към този момент не може да бъде оспорена. Първият опит да блокират корабоплаването през Босфора, османците правят по времето на Баязид I през 1395 г. Тогава в най- тясното място на протока (660 m) на азиатския бряг е построена крепостта „Анадол хисар“. Поради спецификата на теченията в Босфора, корабоплаването там се извършва най- лесно в непосредствена близост до азиатския бряг. Така протока се е преминавал от хиляди готини от различни мореплаватели. За да контролират това корабоплаване османците построяват „Анадол хисар“, но остават неприятно изненадани от факта, че венецианските и генуезките морски вълци преместват корабоплаването от другата страна на протока в непосредствена близост до европейския бряг. Този маршрут е значително по- труден и опасен за преминаване, но се оказва, че за добре подготвени капитани той не е проблем. През 1395 г. османците все още не контролират европейския бряг на Босфора. Не така стоят нещата 50 г. по- късно. Отчитайки грешките от миналото Мехмед II заповядва издигането на мощна крепост на европейския бряг, точно срещу „Анадол хисар“ на азиатския бряг. Строителството на Румели хисар  започва през 1451 г., като за изграждането му са привлечени 1000 майстори и над 4000 строителя. Наличието на този колосален строителен ресурс за средновековието довежда до невероятно бързото строителство на крепостта. Тя е завършена в рамките на 4-5 месеца и в началото на 1452 г. започва да действа и да блокира свободното корабоплаване в протока. Първи мощта на новата крепост изпитват няколко венециански и генуезки галери, които бързо са пратени на дъното от оръдейния ѝ разчет. През последните години останките от тези кораби са изследвани от подводната археология. След превземането на „Константинопол“ през 1453 г. Румели хисар играе ролята на митница и на затвор за посолствата на държавите, с които Османската империя воюва. През 1509 г. крепостта е сериозно повредена от земетресение, но бързо е възстановена. През XVII в. основната ѝ роля е на затвор за военнопленници. През 1746 г. пожар унищожава всички дървени части на две от основните кули и за кратко те са изоставени. Двадесетина години по- късно султан Селим III възстановява кулите и ремонтира основно укрепленията. След това Румели хисар се използва непрекъснато до XIX в. когато е окончателно изоставена и в нея се разпростира квартал на разрастващия се Истанбул. Днес крепостта е една от големите туристически атракции, след като през 1953 г. квартала, поместен в нея, е изселен и са проведени мащабни реставрационни дейности.

Местоположение

Надморска височина: 20 m GPS координати: 41°05’06” С.Ш. и 29°03’22” И.Д.

Източници

К. Василев
https://docplayer.biz.tr/58463130-Istanbul-turk-kaleleri-prof-albert-gabriel.html
https://en.wikipedia.org/wiki/Rumelihisar%C4%B1

Снимки

Планове

К. Василев

 

Обекти извън БългарияТурция

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *