О. Преспа – крепост Преспа


7 / 100

Описание и история

Средновековна крепост Преспа/Констанция се намира на остров „Св. Ахил“, община Преспа. Островът е разположен на северния край на езерото Малка Преспа, близо до канала, през който водата на езерото преминава в голямото езеро (оттук и името Преспа). Големината на острова е около 1700х500 m и на него се забелязват 2 хълма, единият е разположен в северозападната част на острова а другия, по-висок в югоизточния край. На Свети Ахил са открити развалини на няколко църкви. Сред тях е и голяма базилика, която според някои изследователи е един от седемте големи храма, построени от княз Борис I след покръстването, а според други е строена от тесалийски гърци по заповед на Самуил. По своя архитектурен план тя наподобява отчасти Голямата базилика в старата българска столица Плиска. Сред развалините и са се запазили паметници на ранносредновековната живопис и скулптура в българската държава. От вътрешната страна на апсидата са изписани имената на епископиите, подчинени на българския патриарх в края на X век. Централната част на острова заедно с височините „Кале“ и „Кулата“ изглежда е била укрепена. По- ниската и бреговата част е била застроена с църкви и вероятно жилищни постройки. Тя е образувала нещо като външен град. Северният край носи името Порта. Може да се предположи, че и външният град е разполагал със защитна система. Градът придобива голямо политическо значение след 971 г., когато българската столица Велики Преслав е завладяна от византийците. Преспа е едно от средищата на въстанието на комитопулите, които отхвърлят византийската власт от западните български земи. Изказана е хипотеза, че езерният град е резиденция на най- стария от четиримата комитопули- Давид, преди да бъде убит през 976 г. По- късно в града се установява Самуил, който, макар и без владетелска титла, на практика управлява сам българската държава след убийството на Арон през 987 г. и особено след пленяването на цар Роман в 991 г. На това основание се твърди, че през тези години Преспа се превръща в официална столица на царството Съгласно енциклопедия „България“ градът е столица още от 973 до 996 г., според Кирило- Методиевската енциклопедия- поне до 1015 г., но много медиевисти не приемат това виждане. Според едни в периода след падането на Преслав поне до 986 г. държавно- политически център на България е град Средец. Други смятат, че Преспа никога не е бил официална столица на Самуилова България, за разлика от Скопие и Охрид. След превземането на крепостта Лариса в Тесалия през 983 или 985 г. Самуил отнася в Преспа мощите на Свети Ахил. На името на този светец е кръстен големият остров на Малкото Преспанско езеро. По Самуилово време на острова са издигнати дворци, свързани с крепостна кула на насрещния бряг посредством изкуствен насип. На източния бряг на езерото, край по- късното село Герман, през 992-993 г. комитопулът оставя паметен надпис на своите родители, Никола и Рипсимия, и на най- големия си брат, Давид. Около 997 година, когато Самуил се провъзгласява за цар, в Преспа е седалището на българската патриаршия. Впоследствие то се премества в Охрид. Непосредствено след тежкото поражение на българите от византийците в Беласишката битка, цар Самуил намира убежище в Преспа. Тук той посреща войниците си, ослепени от император Василий II, и умира след получения сърдечен удар на 6 октомври 1014 г. Преспа остава владетелска резиденция и при Самуиловите наследници. Тук през 1016 г. намира смъртта си сръбският княз Иван Владимир, убит по заповед на цар Иван Владислав. Византийците завладяват Преспа през 1018 г., след като по- голямата част от българските първенци се подчиняват на Василий II. Императорът запазва крепостта, но я прекръства на Констанция. Преспа/Констанция е разрушена заедно с базиликата „Свети Ахил“ и Самуиловите дворци през 1073 г. при потушаването на въстанието на Георги Войтех от френски и германските наемници в служба на Византия, които получили разрешение да ограбят и да разрушат града. През XII век Преспа е спомената в исторически извори като административен център. В края на XII в. Града е отново в български ръце но е завзет от епирците в началото на XIII век. През 1230 г. града отново е български по времето на Йоан Асен II но през 1246 отново попада под епирска власт, а през 1259 г. е отвоюван от Никея. В по- късен период следите му се губят. При разкопки на остров Свети Ахил през 1969 г. гръцкият археолог Николаос Муцопулос открива гроб, в който е погребан цар Самуил. Върху хълма в северния край на острова е отбелязано правоъгълно, оградено с основи от каменни стени, пространство с размери 70х20 m. В южната му част се издига могилка от развалини и следи от напречна стена. Местността е известна като „Кула“ или „Кулата“. На юг от него, върху по- ниска тераса, наречена „Мрамор“, са отбелязани основите на два успоредни дебели зида от камъни и хоросан археолозите предполагат, че на това, намиращо се между черквите „Св. Ахил“ и „Св. Апостоли“, място се е издигал патриаршеският дворец. В южната част на острова се издига високо около 60 m конусовидно възвишение, известно като „Кале“. По склоновете му се откриват камъни и хоросан, но не са запазени стени. Хълмът е опасан от четири пръстеновидни рова. Това укрепление е съединено с разположеното в северния край на острова посредством ров. Археолозите предполагат, че зад него е имало стена, обграждала целия висок гребен на острова.

Местоположение

Надморска височина: 925 m GPS координати: 40°46’46” С.Ш. и 21°05’19” И.Д.

Източници

абовянов, Д. Извънстоличните каменни крепости на Първото българско царство (IX- началото на XI в.). София, 2011
http://macedonia.kroraina.com/im3/index.html
http://stolicitebg.hit.bg/prespa.html

Планове

Prespa.jpg

Comments are disabled.