Описание и история
Късноантична и средновековна крепост Юндолай, на 2.63 km югоизточно по права линия от центъра на село Лопушна и на 3.4 km югозападно по права линия от центъра на село Партизани. На 1.28 km югоизточно от него е местността “Кючук капъ”/”Малката порта”, разположена на планинската преграда “Капу баир”.
Твърдина Юндолай е ориентирана с дългата страна в посока северозапад- югоизток. Състои се от укрепление, землен вал (насип и ров) и изнесена на запад малка кула, с размери 5х3 m. Кулата отбранява достъпния склон от северозапад и от запад. Укреплението има площ 3.3 дка, с максимална дължина 76 m и широчина 55 m. Градежът е с местен варовиков камък, споен с бял хоросан, в който се срещат тухлени частици. Дебелината на стените е 1.63- 1.72 m. От северозапад се намира входът, който е широк 3 m. Свличанията от камъни и пръст не позволява да се разбере дали има кули.
В Юндолай се открива керамичен материал от края на IV в. и V-VII в. Твърдината е изградена на кръстопътя на два стратегически пътя. В посока север- юг пот тук минава пътят “Дуросторум” (Силистра)- “Деултум” (Дебелт). Този път минава през село Арковна, западно от крепостта на връх „Голяма Арковна”.
В южна посока продължава източно от село Лопушна, пресича едноименната река и се отправя към укреплението Юндолай. Пътят продължава на югоизток за местността “Кючук капу”/”Малката порта”, а след преодоляване на планинската преграда “Капу баир”/”Врата възвишение”, продължава на югозапад за крепостта “Калето” при село Трънак.
К. Шкорпил пише за пътищата през местността “Кючук капу”/”Малката порта”, но не отбелязва укрепления в околността на местността. Юндолай контролира и пътят “Марцианополис” (Девня)- “Кабиле” (Ямбол), който върви в посока югозапад- североизток. Той преминава през село Партизани и в югозападна посока достига местността “Кючук капу”/”Малката порта”.
Местоположение
Надморска височина: 276 m GPS координати: 42°59’41” С.Ш. и 27°12’47” И.Д.
Литература
Георгиев, И. Ранновизантйски и средновековни български укрепления за отбрана на Айтоския проход. – Във: ВИС. София, 1995.
Автор: М. Гърдев
Планове
