С. Нова Черна – крепост и землен лагер


6 / 100

Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост Медиолана се намира на 1.35 km северозападно по права линия от центъра на село Нова Черна. Първоначално на мястото е издигнато укрепление с квадратен план със страни 35х35 m. Построено е в края на III век или началото на IV век. То леко е изместено от посоките на света. Има четири квадратни кули по ъглите и една правоъгълна по средата на южната, крепостна стена. Това вероятно е кула- порта. Югозападната ъглова кула е с размери 6.6х7.3 m, а югоизточната- 7.4х7 m. Правоъгълната кула е с размери 7х3.7 m. Крепостната стена е дебела 1.3-1.5 m, но е подсилена от вътрешната си страна с каменни пиластри, разположени през 2.7 m. Те са поддържали също така и дървената платформа на върха на стената по която са се движели войниците. През късната античност в средата на VI век действителността явно изисква по- голяма и по- яка твърдина. Тогава е изградена крепост правилно ориентирана по посоките на света, с почти квадратен план с размери 90×85-90 m. Част от материала за нея е взет от малкото римско укрепление. Новия обект има четири кули по ъглите и две в средата на източната и на западната стена. Кулата в средата на източната стена е била проучена. Това е кула порта с размери 7.2 m от изток и запад, 6.1 m от север и 4.5 m от юг. Подобни са размерите и на югоизточната, ъглова кула, която също е издадена навън и има неправилна четириъгълна форма. Стената на този кастел е дебела 3.42-2.6 m и е изградена с хоросан, смесен с късчета тухли. Обектът е част от Долнодунавската укрепителна система и представянето съвместно с околните крепости от района, или в един общ маршрут от Видин до Силистра, би допринесло за по- пълната илюстрация на организацията на римската власт в тази земи. Развитието на Медиолана е в непосредствена близост и свързано с това на „Трансмариска“, от която отстои на 15 km. Тя се явява и най- близкия друг синхронен обект. В западна посока Медиолана се свързва с „Апиария“ (при Ряхово) на 20 km. В превод Медиолана означава: разделям средата. Действително кастела лежи по средата на античния път между „Трансмариска“ и „Апиария“. През средновековието тук е изградено землено укрепление- част от средновековното, землено, отбранително съоръжение „Малдан“. В момента е запазен само централния сектор на земления лагер. В план той представлява четириъгълник с размери около 173 m от север до извивката в североизточния ъгъл, около 140 m от изток до извивката в североизточния ъгъл, самата извивка е дълга 52 m, 214 m от юг и около 183 m от запад. Площта е около 36 дка. По време на изследването валът в основата си е бил широк 16-22 m, а при върха широчината е била 2-3 m. Открити са следи от присъствие на раннославянско население. Земленото укрепление се датира от разкопвачите непосредствено след разрушаването на крепостта, т.е. VII век. Действително земления вал на източната линия лежи направо върху останките на източния зид на крепостта, но под него изцяло остава културния пласт на късноантичното селище. Земленото укрепление се е появило след изоставяне на селището и върху неговите останки най- вероятно през VIII-IX век. Северната и южната част на земленото укрепление са унищожени от селскостопанска дейност. Северната част е правоъгълна, като северната отбранителна линия е валът „Апиария“- „Трансмариска“, а южната- северния вал на централното, землено укрепление. Размерите са около 223 m от североизток, 30 m от изток, 206 m от юг и около 100 m от запад. Южната част е с формата на четириъгълник, като северната отбранителна линия е южния вал на централното, землено укрепление. Размерите са 214 m от север, 80 m от изток, 225 m от юг и 110 m от запад.

Местоположение

Надморска височина: 26 m GPS координати: 44°00’20” С.Ш. и 26°26’53” И.Д.

Литература

Иванов, Р. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий. София, 1999.
Петков, Е. Антична история и топография на Трансмариска. – В: История на Tутракан, том 1. Тутракан, 2010.
Рашев, Р. Старобългарски укрепления на долния Дунав /VII-XI в./. Варна, 1982.
Автор: М. Гърдев

Comments are disabled.