Описание и история
Късноантичен кастел Никополис ад Иструм II се намира южно до античния град, на 3.6 km югоизточно по права линия от центъра на село Никюп и на 4.09 km северозападно по права линия от центъра на село Поликраище. Изграден е на по- висок терен от тоя на античния град. От изток и юг е ограничен от река Росица, а от запад- от суходолие. Най- достъпен е от север, откъм стария град, който северно е ограничен от река Алишовица.
След изоставянето на античния град през средата V в. след голямото хунско нападение, през втората половина на същия живота в града се активизира. Той се премества на юг по- близо до река Росица, върху платовиден терен. Така се оформя ранновизантийския кастел, известен като Никополис ад Иструм II.
Никополис ад Иструм II е с правоъгълен план, като само в южната част крепостната стена следва конфигурацията на терена. Максималните размери са 245 m в посока север- юг и 285 m в посока изток- запад. Общата защитена площ е 57.4 дка.
Крепостните стени на Никополис ад Иструм II са зидани в опус емплектон, като лицевата зидария е в смесен градеж от малки варовикови блокчета, като между тях има по 5 тухлени реда. На места лицевата зидария е обмазана с хоросан, а зидарията е фугирана за да се имитират равни редове. Кастелът има три порти, западна, южна и източна. Предполага се, че крепостта е напусната в края на VI в. или в началото на VII в. в следствие от славянските нашествия.
Крепостните стени са се извисявали на височина 8 m, а кулите са достигали до 12 m. На всяка от крепостните стени е имало добре защитени кули- порти. В четирите ъгъла е имало кръгли кули. Освен тях и кулите- порти на източната стена е имало още две кули, на северната- още три кули, на западната- още две кули, а на южната е нямало кули, като от тая страна крепостната стена не е права.
Никополис ад Иструм II географски е изграден на стратегически важно за комуникациите място. Той е кръстовище тип “звезда”, като от тук като спиците на колело тръгват пътища във всички посоки. На север- към всички кастели по река Дунав в централната ѝ част на територията на България, като включително има директни пътища към “Улпия Ескус” на северозапад, който е най- директния път към Рим и “Дуросторум” на североизток.
На изток тръгва главния римски път към “Марцианополис” и Одесос”. На югоизток през Еленските проходи прави връзка с “Туида” и “Кабиле”, а по- нататък и с “Константинопол”. На юг има директна връзка с “Августа Траяна” и отклонения за “Диоклецинополис” и “Филипополис”. На запад тръгва главния път към “Мелта” и “Монтанезиум”. В землищата на околните села и градове все още се срещат отсечки от римски пътища. Върху част от римските пътища минават трасетата на съвременни шосета и ж.п. линии.
Предполага се, че градът е имал пристанище.
Местоположение
Надморска височина: 74 m GPS координати: 43°12’55” С.Ш. и 25°36’47” И.Д.
Литература
Овчаров, Т. Старините във Великотърновска община. В. Търново, 2006.
Автор: М. Гърдев
План



