С. Марково – крепост Калояново градище/Калето


Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Калояново градище/Калето се намира на едноименния връх, на 1.6 km южно по права линия от центъра на село Марково. Построена е на възвишение в средния дял на рид, ориентиран в посока югоизток- северозапад, който е част от северните склонове на Родопите. Естественият достъп до възвишението е по плавно намаляващо височината си било на рида от югоизток. Североизточните и югозападни склонове са почти непристъпни, като се спускат стръмно в две дълбоки дерета. От северозапад възвишението също е трудно достъпно, тъй като след него ридът увеличава сериозно своя наклон към долината. Укреплението заема билото на възвишението като има неправилна форма, продиктувана от особеностите на терена. Максималните му размери са 80х40 m и заема площ от 2.2 дка. Крепостните стени на места са запазени на височина до 1.5 m. Те са градени от местен, варовиков, ломен камък подреден по лица и споен с бял хоросан. Дебелината им варира между 1.5 и 2.2 m в зависимост от това дали са изградени към достъпните страни или от по- непристъпните, североизточни и югозападни такива. По протежение на куртината се различават три кули и два входа. Входовете са съответно от югоизток и от северозапад. От югоизток входа е защитаван непосредствено, североизточно от голям плътен бастион с неопределена форма. Бастиона вероятно има правоъгълно сечение, но това може да се установи след разкопки. От югозапад входа е защитаван от специфична чупка в крепостната стена. При разкопки може да се окаже, че специфичната чупка в стената е всъщност още една кула. Втрият вход от северозапад представлява кула порта. Тя е разположена в най- северозападната точка на обекта и представлява център на отбраната на крепостта в този участък. Поради тази причина кулата е масивна с приблизителни размери 5х5 m. Входа в нея е оформен перпендикулярно по оста ѝ, като по този начин за защитата му отговаря крепостната стена от югозапад на кулата. Третата кула се намира в средата на югозападната страна. Макар от тази страна терена стръмно да се спуска в дерето, то между венеца на върха и крепостната стена се получава малка берма, която е възможно да бъде използвана от противник за атака на сравнително по- слабата югозападна стена. Поради тази причина за по- добрата ѝ защита е издигната въпросната кула. Размера и вида на кулата не може да бъде установен поради силно разрушената и структура и гъстата обраслост на терена. Наличие на други кули по обекта за сега не се забелязват. Най- вероятно при археологически разкопки ще бъдат намерени основите на такива, но на гъсто обраслия в момента терен, това е трудно за установяване. До входа от северозапад се проследява път, който плавно се изкачва от долината по билото на рида. Въпреки, че наличието на този път предполага най- лесния достъп до укреплението да е именно от тази страна, то това не се потвърждава от природните дадености. Пътя следва билото на рида, а в тази си част то е тясно със стръмни склонове, което не позволява разполагането на голямо количество войници за безответна атака на защитните стени. Не така обаче стоят нещата от югоизток. Там билото е по- широко и създава условия за струпване на по големи групи от войници и обсадна техника. Поради тази причина за да затруднят достъпът до защитните стени от тази страна, строителите са издълбали ров и са издигнали вал пред него. Тези укрепителни съоръжения са разположени на около 65 m от крепостта в най- тесният участък на тази част от билото. По всяка вероятност върху вала е била издигната и дървена палисада. Ровът е широк повече от 5 m и е със запазена дълбочина от 2 m. Пространството между крепостта и рова вероятно е било заемано от временни постройки или походно оборудване. Вътрешността на крепостта е застроена, като на много места се виждат останки от сгради градени от камъни споени с кал. На всякъде по терена на обекта се забелязват фрагменти от строителна и битова керамика, всред които прави впечатление наличието на големи количества останки от питоси. На база на материалите, архитектурата на терена и спецификата на фортификацията може да се заключи, че крепостта е основана през късната античност и е използвана през средновековието, като от нея има много добра видимост към тракийската низина и „Филипопол“.  Прави неприятно впечатление, че обекта е на път да бъде напълно разрушен от иманяри, които са обърнали повече от 2/3 от площта му.

Местоположение

Надморска височина: 663 m GPS координати: 42°02’53 ” С.Ш. и 24°42’12” И.Д.

Източници

К. Василев
Е. Минчев
М. Гърдев
П. Овчаров

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2017/04/blog-post_9.html
https://photos.app.goo.gl/Y1LpBViY6UEgX67M6

Планове

К. Василев

Comments are disabled.