Описание и история
Тракийско, укрепено селище със светилище Щутград се намира на 1.74 km северно по права линия от центъра на село Ситово. Селището се издига на стръмен скалист рид с платовидно било, обграден от дълбоки и стръмни склонове на реките Лилковска и Дормушевска. Двете реки текат съответно от запад и изток на рида и се вливат една в друга северно от него. Светилището се издига на двувърхо, скалисто възвишение свързано със селището и основния масив, чрез тясна седловина в южна посока, която е естествено преградена и с тесен проход в нея. Селището е с неправилна форма и приблизителни максимални размери 510х180 m. В южната му част се намира скален венец, преграждащ достъпа до вътрешността, в който е изсечен вход, наречен „Мусинските порти“- от мосун- дървена кула. От това може да се предполага, че пред прохода е била издигната голяма дървена кула- порта. Достъпът от запад и изток към селището е практически невъзможен. Терена там достига 80˚ наклон а в долната си част е обграден и от венец с отвесни скали. Прохода към двата върха от светилището е още по- непристъпен. Той минава през тясна скалиста седловина, която много стръмно се спуска на север и после още по стръмно през оформени стъпаловидно скали се изкачва на първия връх. През този проход реално може да минава само по един човек и то с изчакване на следващия. И двата върха са обградени от напълно непристъпни, отвесни, скални склонове издигащи се на 50-80 m над речните проломи. В средата на първият връх се издига широка скална тераса със стени високи по 3-4 m. Тази тераса отстои на 8-10 m от ръба на отвесните скали които маркират венеца на върха. Терасата има неправилна форма с размери 44х23 m и заема площ от 0.64 дка. Непристъпните скални стени на терасата са просечени от естествени цепнатини, през които се достига до нея. Всичките тези цепнатини са преградени от крепостни стени, градени от ломен плочест камък без спойка, които днес се проследяват във вид на насипи. По този начин терасата се превръща в здраво укрепление, което защитава и без това трудния достъп до вторият връх, където е основното светилище. Входа в тази скална терса- крепост е бил от юг, в една от цепнатините, която е допълнително изсечена и оформена. В тази цепнатина се забелязва значително повече ломени камъни, които свидетелстват за по- голямо съоръжение, вероятно кула- порта. Входа е допълнително отбраняван от език на терасата който го заслонява от изток, като външна кула на куртина. Вътрешността на терасата носи следи от застрояване. Там се забелязват изсичания и останки от основи на сгради. Вторият връх се намира на север от първия и достъпът до него е още по- труден и стръмен от този към първия. На вторият връх не се забелязват следи от укрепяване. Там терена е доста неравен и се забелязват следи от допълнително оформяне, най- вече на скалите и площадките извисяващи се непосредствено над пропастите. В средата, на малка заравнена площадка с размери 20х15 m се забелязват следи от основи на сграда. Под северното връхче, от другата страна на пролома на река Дормушевска се намира известния Ситовски надпис.
Местоположение
Надморска височина: 1270 m GPS координати: 41°56’35” С.Ш. и 24°36’45” И.Д.
Източници
Е. Минчев
М. Гърдев
К. Василев
П. Овчаров
Снимки
https://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/05/blog-post_79.html?spref=fb
https://photos.app.goo.gl/DuSETzkkTRctVSNs8