С. Кривня – крепост в м. Манастир


6 / 100

Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост има в местността „Манастир“, на 1 km югозападно по права линия от центъра на село Кривня. Изградена е от двете страни на тясна до 7 m шийка на полуостров, ограничен от всички страни от река Бели Лом, с изключение на северозапад. Той се намира на десния бряг на реката. Полуостровът приблизително има формата на стъпалото на стик за голф, което е разположено по дължина от северозапад на югозапад. Наклонът се повишава от юг на север, като денивелацията при тясната шийка на полуострова е до 29 m. След шийката на север височината продължава да се увеличава. Твърдината е разположена с дългата си страна в посока северозапад- югоизток. Дълга е около 450 m заедно с рововете от североизток и югоизток. Най- широки се крайните части- на северозапад- около 127 m, на югоизток- около 135 m. Склонът от североизточната част е скалист и отвесен, насочен на юг и югозапад, след това в южната част става изцяло западен и стръмен. Другия склон от североизток и изток е изцяло стръмен. Обекта според К. Шкорпил се състои от 5 части, като 4 от тях са към укреплението, а петата най- южна е селището. Първата започва с най- външната отбранителна линия състояща се от вал и ров. Те са с дъгообразна форма с три чупки на нея. Преграждат пространството от южния склон до североизточния склон. Дължината на отбранителната линия е около 150 m. Широка е около 22 m. Според К. Шкорпил входът се намира в крайната северна част. Страничните, защитни линии се проследяват в момента като валове. Вероятно върху тях е имало дървена палисада или са крепостни стени под формата на валове. Дължината на тая първа част е 108 m. На югоизток тя завършва с крепостна кула- порта, преграждаща изцяло шийката. Тя е с размери около 6х8 m. Пред нея е имало ров, който в момента е изцяло обезличен. Той е бил широк около 10 m. Втората част започва от кулата и завършва с ров изсечен или оформен в скалата. В днешно време при корекцията на реката където е бил ровът скалата е пробита и през нея минава реката. Тази част е била дълга според К. Шкорпил 80 крачки и представлявала скалисто плато. От югозапад е имало крепостен зид, който е следвал конфигурацията на терена, дълъг 53 крачки. Североизточния зид е липсвал- вероятно реката е подкосила склона и той е паднал в нея. Третата част според К. Шкорпил представлява скален блок, дълъг 80 крачки, ограничен от два рова, който той нарича „просеки“. Те са били широки по 25 крачки (около 18-22 m). Според нас третата част е широка около 33 m, дълга около 85 m а южният ров е широк около 60 m, като най- ниската част в момента е широка около 7-10 m. Входът е бил пробит в скалата до северния ъгъл на блока. Четвъртата част започва с крепостна стена от северозапад, която се проследява под насип, който е широк около 10 m и дълъг около 40 m. Защитната линия е с леки чупки в средата- явно останки от кули. Защитеното пространство копира формата на полуострова и е с размери около 100х120 m. От всички страни е било защитено с крепостна стена, следваща конфигурацията на терена. Във най- южната част на пространството има останки от вътрешна кула с размери 16х16 m, която вероятно е най- южната, ъглова точка на укреплението. Крепостните стени са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан. До началото на ХХ век в крепостта е имало руини от строежи, включително и от малка църква в по- ниската югоизточна част, но сега те са напълно унищожени. Намирани са римски, византийски монети от VІ век, български монети от ХІІІ век, керамични фрагменти, предмети от бита. Селището е било отделено от крепостта чрез ров простиращ се от западния бряг до северния бряг. Той е дълъг около 200 m и е дъгообразен, насочен с изпъкналата страна на югоизток. Селището е с размери 380х235 m. От запад е прокопан ров, който вероятно е бил пълен с вода, който се простира от северния бряг до южния бряг. Дължината му е около 380 m. Той разделя полуострова на две части, като източната е била защитена. На 35 m източно от рова е имало още една защитна линия, състояща се вероятно от ров и вал, които в днешно време са почти унищожени от селскостопанска дейност. Цялото селище вероятно е било защитено от дървена палисада. Източно от обекта реката се пресича от античния път „Апиария“- „Туида“, в посока север- юг. Останалата част от полуострова също е била заселена. Селища е имало на другия бряг на реката от запад и изток на полуострова, както и на север от него. Всички те са естествено защитени от три страни. Вероятно и четвъртата страна е била укрепена с дървена палисада, а може би и с ров и вал.

Местоположение

Надморска височина: 174 m GPS координати: 43°38’45” С.Ш. и 26°19’24” И.Д.

Литература

Плетньов, В. Кривня, община Вятово, Русенска област. – В: Плиска – Преслав, том 7. Шумен, 1995.
Шкорпил, К. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914.
Автор: М. Гърдев

 

Comments are disabled.