Описание и история

Тракийско, антично, късноантично и средновековно, укрепено селище Малкия асар или наречено още “Гробето” се намира в едноименната местност, на 1.54 km южно по права линия от центъра на село Драгойново. Изградено е на скална тераса и на нейните склонове от запад, север и изток. Цялото пространство е ограничено от потока Циганско дере от запад и друг неизвестен поток от изток.

Селище Малкия асар е разположено на площ от около 300 m в посока изток- запад и 400 m в посока север- юг. Според изследователя то обхваща площ от около 500х500 m. Защитата на твърдината е построена в типично тракийски тип строеж, наречен от нас „Лабиринт“.

Малкия асар е обхождан многократно от археолози, но вероятно заради гъстите бодливи храсти, които в момента са обхванали укреплението, не са намерили материалите, които е открил проф. Иван Велков през петдесетте години на миналия век, когато теренът е бил гол поради многобройните стада добитък, които са пасли по ливадите, отглеждани по селата през социализма.

През селището минава древен път, в посока север- юг идващ от „Димум“ при гр. Белене, и отиващ на юг към „Абдера“ или към „Максимианопол“ в Беломорска Тракия. Този път е засечен и от И. Велков.

Покрай него той е забелязал крепостните зидове на Малкия асар, изработени от големи каменни блокове за лица, забити дълбоко в земята и по- малки камъни за пълнеж. Те са били широки около 1.1-1.3 m. Тези зидове образуват отделни затворени пространства (дворове), като улиците между тях криволичат и входовете са на най- различни места. Основната артерия на селището е древния път, минаващ през него.

На професора е направило впечатление, че цялата околност е скалиста, а дворовете на Малкия асар са били идеално почистени от камъни, с изключение на пространството близо до крепостните зидове. При по- широките проходи е имало стърчащи глухи, преградни стени, които са построени да затрудняват свободното предвижване по „улиците“.

На места в северните части на Малкия асар са забелязани затворени постройки, които са оприличени на крепостни кули от И. Велков. Около тях той е намирал строителна керамика, по- дебели и по- тънки тухли, както и керемиди. Намерена е много битова керамика, както и една щампована плочка. При кулите в зидовете е забелязал слаба хоросанова спойка с много пясък в нея.

В южната част на Малкия асар кулите са били с малко по различен план, като приличали на многоъгълни защитни кули. Едната от тях била с кръгъл план. Из цялата територия са намерени тънки тухли, част от глинени съдове, повечето тънкостенни, с не добре почистена пръст, сиви във вътрешността и кафяви отвън, или керемидено червени. Намерена е и разнообразна керамика датирана до VIII век.

Проф. Велков (както и ние) открива такива „циклопски“ зидове и на двата съседни източни хълма „Хасара“ или още „Големия хасар“ и „Църквището“, за които обекти ще напишем отделни статии. На практика имаме три природно укрепени хълма, на които се намират каменни зидове от забити в земята огромни камъни, които са направени от траките, или от хората живели преди тях и на трите хълма. И в момента археолозите разглеждат трите хълма като едно цяло въпреки, че отричат на Малкия асар да има намерена късноантична и средновековна керамика.

Местоположение

Надморска височина: 309 m GPS координати 41°58’46” С.Ш. и  25°13’58” И.Д.

Литература

Велков, И. Драгойново – един тракийски селищен център. – В: Известия на археологическия институт, книга 19. София, 1955.
Автор: М. Гърдев

План

Видео