С. Драгойново – крепост Хисаря

С. Драгойново - Хисаря

Крепостната стена на Хисаря.


70 / 100

Описание и история

Тракийска, антична и късноантична крепост, и средновековен, укрепен манастир Хисаря се намира на едноименния хълм, на 1.58 km южно по права линия от центъра на село Драгойново. Изградена е на изкуствено заравнено възвишение с ниски но стръмни склонове от всички страни. На места от запад и север склонът му е отвесен. От юг височината чрез тясна седловина се свързва с останалата част от масива. От запад хълмът почти плътно е ограничен от безименен поток, а от изток- от Боево дере. Двата водоизточника се сливат северно от възвишението.

Първоначално траките изграждат укрепление на Хисаря, което е с двойна или тройна крепостна стена, като външната или външните стени са разположени по склоновете на хълма и в основата му. Траките населяват и терасите южно и северно под възвишението, както и теренът западно и източно зад потоците. Поселението продължава да съществува и през римския период.

През късната античност (IV-V век) Източната римска империя на Хисаря построява здрава крепост. Твърдината съществува до края на VI или началото на VII век.

Към втората половина на X век височината отново става обитаема, като късноантичната, крепостна стена е поправена, останките от сгради са почистени, и на тяхното място са изградени нови такива. През XII-XIV век обектът е съществувал като укрепен манастир. След XIV век мястото вече е служило за каменна кариера за местните жители.

Късноантична крепост Хисаря е с неправилна крушовидна форма, обърната с тясната страна на юг. Крепостната стена следва конфигурацията на терена. Укреплението е издължено в посока север- юг. Северната стена е дъгообразна и изпъкнала навън. Западната стена е права с 1 чупка, а източната- права с две чупки. Максималните размери на обекта са 150х102 m. Защитената площ е около 10.3 дка.

Крепостната стена е изградена от обработени за лица камъни, споени с червен хоросан. Дебелината на стената достига 1.8 m. Във вътрешността са построени сгради, като някой от тях са градени в opus mixtum, с три реда тухли, споени с розов хоросан и обмазан с мазилка, имитираща мрамор.

Намерената керамика в Хисаря е от късната бронзова епоха, римският период, късната античност, и средновековна от X до XIV век. Откритите монети са римски от II-III век, както и византийски от V-VI век, и от XII-XIV век.

През късната античност твърдината е имала изнесен пост на връх “Малка Драгойна” изпълняващ сигнално наблюдателни функции и контролиращ пътя, минаващ в посока изток- запад. От крепост Хисаря от южната крепостна стена, където вероятно е бил входът, през седловината на юг е засечен калдъръмен път, широк 2.7 m, който отива на юг. До предполагаемия вход от юг са запазени останките на правоъгълна кула, на височина до 2.5 m.

Откриването на многобройни останки по ниските северни склонове на “Драгойна” говорят за един сложен и комплексен обект, който може да се смята за главното средище на региона по времето на всички периоди до османският.

Местоположение

Надморска височина: 327 m GPS координати 41°58’48” С.Ш. и  25°14’16” И.Д.

Литература

Божинова, Е. Данни за селищната система в рида Драгойна въз основата на теренни археологически обхождания. – В: Известия на регионален исторически музей Благоевград, том 5. Велико Търново, 2009.
Велков, И. Драгойново – един тракийски селищен център. – В: Известия на археологическия институт, книга 19. София, 1955.
Джамбов, И., С. Попов, И. Топалилов. Спасителни археологически разкопки на обект: руини на късноантична и средновековна крепост в землището на с. Драгойново, община Първомай, Пловдивска област. – В: Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009.
Автор: М. Гърдев

Снимки

Снимки от крепост Хисаря

No comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.