С. Буйновци – крепост Градището


62 / 100

Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост Градището се намира на връх „Чуклената“, на 1.48 km северозападно от село Буйновци. Изградена е на куполообразен връх със стръмни и високи склонове от всички страни, с изключение на една тясна седловина от североизток, чрез която се свързва с останалата част от масива „Острец“. Билото на върха е издължено в посока североизток- югозапад.

Твърдина Градището е с неправилна форма като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Максималните ѝ размери са приблизително 180х131 m. Защитената площ е около 16.3 дка. Крепостната стена на укреплението много отдавна е унищожена. Във вътрешността се забелязват множество иманярски изкопи и бегли останки от крепостното съоръжение, като засечката на защитната линия по ръба на билото, разхвърляни камъни строителна и битова керамика. От върха няма пряка видимост към останалите обекти в и около Еленската котловина. За това е служила крепостта „Острец“, която доминира над цялата околност на голямо разстояние. Тя се намира на 700 m североизточно от обекта.

На 1.14 km южно от Градището има голямо кръстовище на антични, късноантични и средновековни пътища. Тук е имало римска, пътна станция, а според местните легенди Градището е изпълнявало митнически функции на границата между провинциите Мизия и Тракия. Затова и цялата околност е изровена от иманяри- търсят римското съкровище на митницата, заровено в казани. Вероятно и затова трите съседни крепости- „Урвата“ при гр. Елена, Градището и „Острец“ при с. Буйновци са тотално унищожени.

На кръстовището се събират 4 пътя идващи от северозапад, север и североизток, които с едно трасе продължават на юг към „Твърдишкия проход“. Тия пътища идват от северозапад- от „Никополис ад Иструм“ и „Зикидева“, от север и североизток- от кастелите на река Дунав между „Пиргос“ и „Тигра“. От тук в основна посока изток- запад минава и пътят обслужващ Трета линия крепости на Източната римска империя, към която линия се числи и Градището.

Пътната станция се е намирала на самото кръстовище, като между нея и кастела е имало удобни поляни за паша на добитъка, а местността изобилства с изворна вода и чешми. От тук започва планинската част на северния склон към „Твърдишкия проход“. Пътната станция се е охранявала от крепост Градището. Тя се намира на 24 km от пътната станция на връх „Кота 660.6“ при с. Средни колиби, като на северозападния път е имало една междинна станция тип „мансио“ при крепост „Градището“ при с. Яковци. От станциите на пътищата идващи от север и североизток отстои на по около 16 km. Тези станции са на билата на масивите „Вятърницата“ и „Кара бурун“/“Пирамидата“. Следващата станция на юг трябва да се търси на централното било на Стара планина при „Твърдишкия проход“ на 12 km южно, а на още 9.4 km южно от билото се намира крепост Твърдица. На пътя изток- запад от запад първата станция е на 16 km при крепост „Драгиевското“ при с. Тодювци. На изток станция трябва да се търси на рида „Гериша“ на 14 km от тук, където тоя път се пресича с пътят от „Сексагинта Приста“ към прохода „Бялата крава“.

Местоположение

Надморска височина: 676 m GPS координати: 42°52’43” С.Ш. и 25°53’04” И.Д.

Литература

Цончев, Д. Старините по северните склонове на Еленския и Сливенския Балкан. – В: Годишник на Пловдивския народен археологически музей. Пловдив, 1948.
Автор: М. Гърдев

Comments are disabled.