Описание и история
Тракийско, укрепено светилище Демир баба теке се намира на територията на едноименно тюрбе, на 3.17 km югозападно по права линия от центъра на село Свещари. В резултат от археологически разкопки в двора на текето е открито древно, тракийско, култово място. На него последователно с прекъсвания е имало три тракийски светилища, които са били различни по тип и устройство.
Първото светилище на територията на Демир баба теке е съществувало през първата половина на IV в.пр.н.е. Второто е съществувало през втората половина на IV в.пр.н.е.- началото на III в.пр.н.е. в разцвета на град „Хелис“. Третото светилище е тракийски теменос- свещен, заграден участък. То е идентифицирано със значителни останки от оградни стени и съществуващите скални олтари. Теменусът е съществувал най- продължително: през втората половина на III в.пр.н.е. до началото на I в.пр.н.е.
Тогава вече градът е бил разрушен от земетресението от около 250 г.пр.н.е. Западната крепостна стена на светилището при Демир баба теке е била широка 0.9-1.2 m. Изградена е от големи, каменни блокове, между две големи скали, които я ограничават от северния и южния ѝ край. Пълнежът е от кал с по- малки камъни. Тя е сходна със северната стена на обект „Камен рид“ в ИАР Сборяново.
Северната крепостна стена на светилището при Демир баба теке е била широка 1.5 m. Южната е била широка 0.8 m. Източната стена се намира под стопанска постройка и под сегашната ограда на текето и не е разкопана. Общата затворена площ е около 20х20 m. Формата на ограденото пространство е на неправилен трапец, като крепостните стени следват конфигурацията на терена. Според археолозите стените не са били издигнати за защита, а за разграничаването на ограденото пространство от околната среда (???).
Местоположение
Надморска височина: 150 m GPS координати: 43°44’18” С.Ш. и 26°45’06” И.Д.
Литература
Балканска, А. Тракийското светилище при „Демир баба теке“. София, 1998.
Автор: М. Гърдев
