Гр. Велико Търново – османска крепост Търново

Гр. В. Търново - Търново

Поглед на Търнов от хълма Света гора.


62 / 100

Описание и история

Османска крепост Търново се е намирала на територията на стария възрожденски град. Веднага след превземането на Търнов през 1393 г. от османската империя на хълма “Царевец” е настанен османски гарнизон. Бойците от тоя гарнизон, които са участвали при превземането на града, са били освободени от данъци. В края на XV век Търнов е бил в хаса на Сюлейман Хадим паша- висш османски функционер и известно време- румелийски бейлербей (управител).

В данъчните регистри на империята, мюсюлманите в Търново се водят живеещи в две махали по следния начин- „махала на джамията при крепостта на укрепения град Търново“ и „махала при джамията в крепостта Търново“. Тази джамия се е намирала близо до Царския дворец на хълма “Царевец” и е построена през 1435 г. В първата категория са посочени бойците от гарнизона в крепостта и техните синове, а във втората категория- мирното мюсюлманско население.

Наличието на военни на хълма „Царевец“ говори, че това е бил крепостния гарнизон. Техния началник- Сюлейман е записан с прозвището „диздар“ (началник на гарнизон на крепост). Целият гарнизон е освободен от данъци с писмена заповед от Мехмед I (1413-1421 г.). Първоначално гарнизонът е бил от 28 бойци, а в последствие е увеличен на 34 бойци, 14 от които са резервни.

След превземането на Търново освен кланетата документирани от Григорий Цамблак, той е отбелязал и принудителното изселване на население от града.

Според Йоасаф Бдински православните храмове са унищожени а българското население е измъчвано, гонено и злословено. Безчинствата са продължили и през XV век. От описаната от очевидци картинка става ясно, че на българското население е забранено да живее на укрепените хълмове “Трапезица” и “Царевец”.

Изместването на българското население от крепостите в равнината след османската инвазия е ставало, не защото хората са искали да живеят в низините и защото вече нямало смисъл да се живее по крепостите, както твърдят някой наши историци, а защото на хората с православна вяра е било забранено да живеят на територията на крепостите, които са владели до не отдавна.

Броят на членовете на гарнизона на Търново, както и действията на османската власт по намаляване и унищожаване на местното, православно население са показателни за едно- османците всячески са се старали да омаловажат града и да го превърнат в малко селце, а в последствие и да го заличат от лицето на земята ако е възможно.

През XVI век тази политика продължава, като Търново е придадено към Никополския санджак, а присъединяването му като обикновено селище към хаса на някой си османски велможа и лишаването му от всякакви държавни и регионални функции изрично подчертават политиката на Османската империя за обезличаване и омаловажаване значението на града, който е наследник на тракийска столица, римски регионален център- „Никополис ад Иструм“, най- големият византийски град на север от Стара планина- “Зикидева” и е бил столица на България.

Въпреки желанието на османската власт за пълно обезличаване на града, техните копнежи не се сбъдват. След падането на Търново тук се заселили така наречените турци, но освен тях тук живеели и гърци, арменци, евреи, генуесци, дубровничани и италианци които създали свои махали.

За градът Петър Богдан през XVII век пише, че той е с повече от 10000 жители с 2000 български и 2000 турски къщи. Капитан Духамел, който е минал от тук през 1827 г. отбелязва, че тук живеят 8000 жители. Ами Буе в началото на XIX век пише, че тук живеят 12000 жители, от които повечето българи. Генерал Йохмус минал от тук през 1847 г. отбелязва, че в Търново живеят 20000 жители. Т. Хрулев в своето „Землеописание“, написано в Букурещ през 1858 г. пише, че градът наброява 20000 жители. Хамамджиев в своето „Търговско ръководство“ написано в Цариград през 1859 г. записва, че в Търново живеят 30000 жители. Това показва, че желанието на османската власт за заличаването на града не се сбъдва и в последствие тя се принуждава да изгради тук конаци, казарми, затвори, съдилища и др. представителни за властта сгради.

До Освобождението османската власт не изпуска от ръцете си хълма „Царевец“, на който до последно се изграждат казарми, а Балдуиновата кула е превърната първоначално в затвор, а в последствие и барутен погреб с името „Барут хане“.

По време на кърджалийските нападения Търново е заграден с шарампол, състоящ се от ров и вал и вероятно дървена палисада върху него. Той е бил поддържан до 1828 г. Този шарампол е обграждал града по хълма „Света гора“ от юг, от изток за защита е използван хълмът „Царевец“ и река Янтра, които продължават да изпълняват ролята си на верен страж на Търново, от север защитната линия е преграждала дефилето на река Янтра от връх „Картала“ до връх „Гарга баир“, а от запад- от връх „Картала“ се е спускал надолу до река Янтра.

По това време така заграденото пространство е имало 4 порти. От север се намира „Дервентската порта“ (по съвременната улица „Опълченска“), от запад е „Горната порта“, която се е намирала при „Паметника на обесените въстаници“, от югозапад е „Долната порта“ която се е намирала на ъгъла, образуван от сегашните улици „Хаджи Димитър“ и „Гурко“ и последната четвърта порта е от изток на пътя за “Осман пазар” (гр. Омуртаг).

При избухването на Кримската война (1853-1856 г.) османската власт преценява, че русите могат да стигнат до Търново и предприема мерки за подсилване на защитата и отбраната на града. За тая цел тук се разполага допълнителна армия и се нарежда изграждането на три табии/редута. Единият се вдига на връх „Картала“, вторият на връх „Гарга баир“, а третият е бил на хълма „Света гора“ при паметника „Братска могила на загинали от Осми драгунски астрахански полк“. Табията на “Картала” се е намирала северозападно извън тогавашния град, на левия западен бряг на река Янтра. Табията на “Гарга баир” се намира северно извън Търново, на десния източен бряг на река Янтра. Табията на “Света гора” се е намирала южно от тогавашния град, на десния южен бряг на река Янтра.

Табията на „Гарга баир“ се нарича „Араб табя“, защото са я строили араби според очевидци. Трите табии около се различават една от друга по големина, по тип, по начин на отбрана и разположение на фронтовете. Редутът на връх „Картала“ е с насоченост на фронта на север, северозапад и североизток. Тоя на „Гарга баир“ е предназначен за кръгова отбрана. Третият редут е бил най- голям от трите и според картите е бил с правоъгълна форма, подготвен за кръгова отбрана. Разположението на трите табии дава отлична възможност за защита и отбрана при евентуално нападение над населеното място и неговите околности. Първите два редута са разположени на стратегически височини. Цялата османска отбрана на Търново, тактически е разположена за главна защита от север (пътят идващ от гр. Русе), североизток (пътят идващ от гр. Горна Оряховица) и северозапад (пътят идващ от с. Беляковец).

При освобождаването на Търново от руската армия, разузнаването потвърждава, че пътят Търново- Русе в дефилето на река Янтра се охранява много добре от така построените от османците редути. За да се избегнат много жертви при превземането на града, местни жители предлагат да преведат руската армия в обход от запад за заемането на по- добри позиции. Идеята се приема от руския щаб. Местните превеждат руските войски през с. Беляковец и армията вместо да атакува града от север, го атакува от запад.

На 25 юни (нов стил) или 7 юли (стар стил) 1877 г. авангардът на Предния отряд на генерал Гурко се сблъсква с авангарда на Търновския османски гарнизон при подстъпите на Търново в района на парк „Руски гробища“. Предвижването на руската армия през нощта изненадва османския гарнизон, който не очаква нападение от запад (при разположението на тогавашния град- от югозапад).

Османците са принудени да напуснат редутите и в открито сражение без отбранителни съоръжения да посрещнат руските войски, които нападат с кавалерия в галоп. В ожесточената конна схватка отстъплението на османските сили се превръща в бягство. Предприето е усилено разузнаване с конни разезди в направление към Търново. Генерал- лейтенант Йосиф Гурко използва обстановката и превръща разузнаването в настъпление за освобождаването на града.

Драгунската бригада извършва обходна маневра и настъпва по шосето Севлиево- Търново. Обстрелвана е от противниковата артилерия, разположена в редута на хълма „Света гора“. Шестнадесета конна батарея с командир подполковник Михаил Ореус заема позиция на изоставената по това време табия на връх „Картала“ и в 14 часа започва обстрел на редута при „Света гора“ с две оръдия.

През това време табията на „Гарга баир“ също е била опразнена от османците. След двучасова стрелба от двете оръдия, османската артилерия, състояща се от четири оръдия замлъква. Тогава руските артилеристи пренасят огъня срещу пехотата. Нейният фланг е атакуван от Казанския конен полк. Османските части в състав от 4000 офицери и войници не издържат на удара, изоставят позициите и се изтеглят по направление “Осман пазар” (гр. Омуртаг) на изток. Преследвани са до свечеряване от Драгунската и Донската казашка бригада. Към 17 ч. в Търново влиза първата казашка сотня, водена от княз Алексей Церетели. Пленени са значителни количества боеприпаси и продоволствие.

Така османска крепост Търново престава да съществува.

Местоположение

Надморска височина: 200 m GPS координати: 43°05’03” С.Ш. и 25°38’20” И.Д.

Литература

Вълев, И., Д. Харбалиев, С. Стефанов. По въпроса за военноотбранителната система на Търново от втората половина на XIX в. – В: Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново, том 23. Велико Търново, 2018.
Драганова, Т. Търново през XIX век (Градоустройствен облик по документи, пътеписи, спомени на съвременници и снимки). – В: Известия на Окръжния исторически музей В. Търново, книга 5. Варна, 1972.
Цветкова, Б. За съдбата на средновековната българска столица Търново след падането ѝ под турска власт. – В: Известия на Окръжния исторически музей В. Търново, книга 5. Варна, 1972.
Сборник по описание Русско- турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, том 1, част 1. Санкт Петербург, 1901.
Автор: М. Гърдев

No comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.