Гр. Смолян – крепост Аетос/Кальота


14 / 100

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Аетос/Кальота се намира в местността „Турлук“, на 2.3 km северно по права линия от центъра на град Смолян. Тя е изградена на високо и доминиращо над околният терен възвишение. То е с много стръмни южни и източни склонове и отвесен, западен, скален склон. От север възвишението се свързва с останалия масив посредством дълбока и стръмна седловина, окичена с високи и недостъпни скални групи, чиято височина на места достига 30 m. Укреплението умело е вписано между пропастите и скалите, като максимално използва природната укрепеност на терена.Крепостта има неправилна форма, като максималните ѝ размери са 103х40 m и площ от 4.5-5 дка. Непрекъсната укрепителна линия има само от стръмните, но все пак достъпни, южна и източна страни. От запад и север за защита основно се е разчитало на непристъпния терен, като само на отделни места, там където достъпът теоретично е възможен са били издигнати малки преградни стени. Крепостните стени са градени от ломен и обработен на места камък, подреден по лица и споен с бял хоросан. Прави впечатление, че лицата на куртината са доста гладки и добре оформени което говори, че крепостта не е градена на бързо и в смутни времена. Разстоянието между двете лица на стените е запълнено с блокаж от ломен, необработен камък, обилно споен с хоросан. Стените са с дебелина от 1.6 m и са положени директно върху скалният терен без всичане, само с хоросанова подложка. Най- запазената част от крепостните съоръжения е южният крепостен зид, който е с дължина 38 m. Тази стена е със запазена височина от 1 до 3 m, като оригиналната ѝ дължина е била 40 m. Югоизточният ъгъл на укреплението е напълно разрушен заедно с 2 m от южната стена, както и част от източната стена. Въпреки това запазените хоросанови следи върху терена добре маркират техните трасета. В средата на южната крепостна стена е бил главният вход на твърдината. Той е с ширина 1.8 m. Днес от него добре личат обработеният праг и издълбаните в него легла за осите на двукрилата врата, която го е затваряла. Терена след портата представлява трамбована глина и води до стълбище, което извежда влезлият във вътрешността на крепостта. От това стълбище е запазена само западната му част като археолозите предполагат, че източната е била оформена като рампа за въвеждането на коне. От вътрешната страна на куртината до портата, от двете ѝ страни са разположени три помещения, които са служели за складове и вероятно за караулно. Те са имали по два етажа, като от вторият етаж посредством стълби се е достигало до куртината. Поради много стръмният терен пред южната крепостна стена не са издигани крепостни кули за допълнителна защита. Пътя от портата е вървял точно пред стената, като пред самата порта е имало площадка на която спокойно е можело да застанат максимум само 3-4 човека. Също така разположената в западният край на южната стена висока скална група, с височина 20 m е представлявала същинска крепостна кула. На нейният връх е можело да се достигне само от вътрешността на укреплението. От там има идеална видимост за стрелба към цялата полоса пред южната стена. Източната и североизточната крепостни стени не се отличават по конструкция от западната. Те са запазени в сравнително по- лошо състояние от южната, като за сега са разкрити малки участъци от тях. За североизточната стена това е основно в областта на североизточният ъгъл на обекта, а за източната това е участък с дължина 8 m, разположен малко по на юг от споменатия ъгъл. При разкопките му, археолозите се натъкват на вторият вход в крепостта. Той е разположен на североизточната стена и е с ширина от 1.25 m. Затварян е с еднокрила врата и основно е използван като потерна за внезапни излази на защитниците. Терена пред тази порта е изключително стръмен и пътя от нея минава през тясна изсечена в скалите пътека, която и днес се използва за достъп до обекта. Преградните крепостни стени, които са били изградени между скалните групи от север и пропастите от запад, за сега не са разкопавани. От намереният археологически материал със сигурност са установени два периода на обитаване. Единият е в VI в., когато укреплението е било първоначално изградено, вероятно по времето на Юстиниан I и втори, межди XI и XIII в. В слоя, който съответства на находките от XIII в. се забелязват пепел и въглени което свидетелства, че крепостта е била превзета и опожарена. След това живота там повече не се завръща. През средновековието северно на около 200-300 m от укреплението, в сгушена планинска поляна е издигнат манастира “Св. Пантелеймон”. От крепостта има пряка видимост с другите важните укрепления в региона- „Подвис“ (Момчил юнак) и „Козник“ над град Рудозем. Същото така тя е контролирала важните през Късната античност и Средновековието “Трансродопски път” и плодородната долина на град Смолян. Днес обекта е туристическа забележителност, като от него се открива живописна гледка. Препоръчваме като задължителна дестинация за посещение, ако сте в региона.

Местоположение

Надморска височина: 1482 m GPS координати: 41°35’51” С.Ш. и  24°42’04” И.Д.

Източници

Дамянов, Д. Бояджиев, Н. Археологически проучвания на крепостта Турлук при гр. Смолян, АОР 2006. София, 2007
К. Василев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/F3wuc3ozagVn9Mt79

Планове

bulgariancastrles gr. smolqn krepost aetosК. Василев

Comments are disabled.