С. Рибница – крепост Козник


Описание и история

Рудозем е град в Рило – Родопския масив. долина, Разположен е в долина, образувана при вливането на Елховска река и Чепинска река в река Арда. Общината се намира в най – югоизточната част на Западните Родопи, в Смолянска област. Малкият град е близо до границата с Гърция, а разстоянието още повече ще се скъси с реализацията на проекта за граничен контролно- пропускателен пункт “Еллидже”. Пътят Райково – Рудозем – Ксанти е свързал Тракия с Беломорието още от древни времена. На скала над града е разположена средновековната крепост Козник. По време на турското робство крепостта е наричана от местното население Ерим папа, а от турците – Кечи кая (Кози камък, Козя скала). По протежението на пътя, който тепърва ще се разкрива, са още крепостите Беаднос при село Беден, Аетос над Смолян, момчиловата крепост Подвис, която в момента също се проучва, Цепина край Велинград и Асенова крепост. Крепостите Беаднос и Козник често се споменават от летописците на византийските императори, включително и от Йоан Кантакузин. Той пише, че византийската императрица Ана Савойска се обърнала за помощ към българския цар Иван Александър срещу самия Кантакузин, обявил се за византийски император в Димотика. Като награда за обещаната помощ Иван Александър получил в 1344 г. родопските крепости Цепина, Перущица, Св. Юстина, Станимака, Аетос, Козник и Беаднос, които представляват цяла крепостна система за отбрана на Родопите. По време на проучванията през 2007 г. е разкрит източният зид на крепостта, който е с дължина от 50 м. Открит е и вход с големина 2 метра и дебелина на зидовете 1 метър. От направените сондажни проучвания, южно от входа на крепостта, се е доказало наличието и на други постройки, които са опожарени. Предстои изясняване на периода на функциониране на крепостта. Досега е установено, че е съществувала през XIV в., но не е установено кога е построена. По време на проучването експертите са се натъкнали и на бронзова гривна от XII – XIII в., железен нож, множество фрагменти керамика, тежести за вретено. Археолозите са категорични, че по-значителните находки, които ще дадат по-добра датировка на пластовете на самото съоръжение, ще бъдат вътре в крепостта. Най-вероятно основната функция на крепостта е била наблюдателно-охранителна. Тя се намира над един от основните пътища, които в древността е свързвали Тракия с Беломорието, а сега оттам ще минава бъдещият трансграничен път България – Гърция. Също така тя е била ту във византийско владение, ту в българско, но кой е строител се очаква да се разбере на по-късен етап. Според експертите в района на крепостта е имало голям пожар към края на 12 век, но не зависимо от това крепостта е продължила да функционира. Разкопките са една от дейностите по проект “Развитие на културния туризъм и човешките ресурси в Рудозем и Ксанти”, финансиран от програма ФАР-ТГС. Те се извършват под ръководството на Жени Танкова – археолог по проекта и Емил Кехайов – ръководител на проекта.

Легенди

Една от уникалните по рода си забележителност е природната даденост скалата “Кечи кая”. Безбройните легенди, които могат да се чуят за несметни богатства оставени от митичния Ерим папа, византийски и римски владетели от древността, са все още обект на изследване и търсене. Една от пещерите, неоткрита и до днес води до безброй тунели под скалите водещи до “Златен стан”, “Златен радан”, “Конски товари златни монети и накити”.

Местоположение

Екопътека “Кечи кая – Козник” Дължина на маршрута: 4300 m. Пътеката (4300 m) се намира на 5 km от град Рудозем и на 2 km от село Рибница. До началото на маршрута се стига по 3 km асфалтов път и 2 km черен път. В началото на маршрута има паркинг, барбекю, чешма и тоалетна. Първата маса с пейки за почивка е разположена в живописна местност под скалите на около 1 км. от началото. При изкачване до крепостта “Козник”, което продължава около 40 минути, над нея се намира втората маса с пейки, а заобикаляйки около скалите “Двамата братя” и стигайки крайния скален ръб, се намира третата маса с пейки. От нея се наблюдава цялата Рудоземска община, както и самият град в подножието. Маршрутът продължава на североизток в посока село Върба (община Мадан)и стига до друг скален ръб, където е четвъртата маса с пейки, от който също се открива прекрасна гледка. След това продължава към скално образование наречено “Главата”, като на половината разстояние до нея се намира петата маса с пейки, а над самата скала е разположена беседка за почивка. От там маршрутът тръгва надолу към изходната си точка.

Източници

Емил Кехайов – ръководител на проекта “Развитие на културния туризъм и човешките ресурси в Рудозем и Ксанти”

Comments are disabled.