Описание и история
Тракийска, антична и късноантична крепост Голямото кале/Иново калеси/Винов кале се намира на 3.09 km източно по права линия от центъра на град Опака. Изградена е на куполообразен хълм с изкуствено заравнен връх и високи, стръмни склонове от всички страни с изключение на юг, където чрез тясна седловина възвишението се свързва с останалата част от масива „Сакар“. От юг обекта е и най- достъпен. Върхът е стратегически и доминира над околността. От него има отлична видимост във всички посоки.
От запад възвишението е ограничено от река Черни Лом, а от север и изток- от суходолия. От север под Голямото кале има извор и чешма. Твърдината е с ветрилообразна форма като от юг имаме един прав ъгъл от 90° от който тръгват югозападната и югоизточната страни. От останалите страни стената е на по- къси прави отсечки, които под формата на дъга затварят пространството от запад, северозапад, север, североизток и изток. Общия брой на отсечките е 7.
На източната отсечка и в южния ъгъл на Голямото кале по всяка вероятност е имало големи кули, който са насочени към най- уязвимите склонове. От запад, юг и изток крепостната стена е двойна. Външната отстои на около 4 m пред вътрешната. Крепостните стени са изградени от ломен камък, споен с кал. Входът е бил на югоизточната стена, точно до южния ъгъл. От южната кула на югоизток тръгва преграден зид, който в момента се проследява на дължина от около 580 m във вид на каменен насип.
Той върви по самото било на масива. Размерите са 140 m в посока югоизток- северозапад и 143 m в посока югозапад- североизток. Общата площ на Голямото кале е от 12-13 дка. Вътрешността е изцяло застроена. В днешно време целия терен е обрасъл с гъста растителност от висока трева, храсти и акациеви дървета. Във обекта, както и извън него се забелязват много иманярски изкопи. Дебелината на крепостната стена е 2-2.1 m. Градежът е от средно големи ломени камъни от лицевите страни и блокаж от дребни камъни. Спойката е от кал.
При чупките по трасето на крепостната стена са изградени в конструктивна връзка контрафорси. На места се вижда, че зидът е граден върху горял културен пласт. Градежът му е идентичен. Защитената площ е била гъсто застроена. Дебелината на културния пласт надхвърля 2 m. Северозападно от върха е разположена обширна, леко наклонена тераса, по която има следи от интензивно обитаване.
Повечето от събраният керамичен материал от Голямото кале се датира от късножелязната епоха, към което време се отнася изграждането на укрепителна система, както и основния период в развитието на селищната структура. Сред материалите обаче се срещат фрагменти от фина битова керамика от ІІ-ІІІ век, а в ограничено количество- и от късноримския период. Трите обекта- “Голямото кале”, „Малкото кале“ и селището „Урумджа сърта“ са от един и същи период и представляват единна крепостна система.
Местоположение
Надморска височина: 417 m GPS координати: 43°26’20” С.Ш. и 26°12’10” И.Д.
Литература
Дремсизова- Нелчинова, Цв., Г. Гинев, Ил. Ангелова и др. Археологически паметници в Търговищкия район. София, 1991.
Шкорпил, К. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914.
Торбатов, С., Т. Стоянов. Теренни обхождания на Поповските и Зараевските височини, Североизточна България. – В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010.
Автор: М. Гърдев