Описание и история
Антична и късноантична крепост Никополско кале е построено на „Змийската канара“, на 4.09 km източно по права линия от центъра на град Никопол и на около 0.45 km южно от река Дунав. Намира се на естествено защитен терен, обособен като островърха могила- възвишение от най- северните части на Никополските височини. Склоновете на височината са стръмни от всички страни. Най- достъпна е от югоизток, където чрез изкуствена седловина, се свързва с останалата част от масива.
В днешно време цялото укрепление Никополско кале е изорано с булдозер от иманяри. Археологически разкопки на твърдината не са правени. Укреплението има неправилна форма, като крепостните стени следват конфигурацията на терена. Обектът е издължен в посока северозапад- югоизток. Максималната му дължина е около 183 m, а максималната му ширина е около 56 m. Защитената площ е около 6.7 дка.
На по- достъпните участъци извън крепостните стени на Никополско кале склоновете са изкуствено оформени, като на места са издълбани дълбоки ровове. По самата стена се забелязват останки от кули. Входът е от югоизток, фланкиран от две кули. На места иманярските изкопи са разкрили крепостните стени, изградени от ломени камъни, споени с хоросан. Открити са изсечени в скалата помещения със стълби, може би водохранилища или земни етажи на бойни кули, както и вкопани в земята приземни етажи на сгради.
Никополско кале е изградена в късната античност върху антична крепост. Твърдината е охранявала “Крайдунавския римски път”, който в този си участък плътно минава край укреплението, както и двата моста северозападно в подножието на обекта- единият над река Карач дере, а вторият- над неин ляв приток.
Някой изследователи изказват предположения, че местоположението на римска, пътна станция и крепост „Секуриска“ е именно тук, както и споменатата от В. Велков римска корабостроителница. Тук в дунавския ръкав между остров Градина и пътната станция, са намирани и необикновено големи клинци (около 0.3 m в дължина), които може да са използвани за строежа на римски плавателни съдове.
Участъкът между „Анасамус“ и „Димум“ се явява център на военната отговорност на Мизийския флот през I век, чийто обхват е от „Сингидунум“ до вливането на река Дунав в Черно море. Участъкът е дълъг 1170 km. В този район има изкуствено прокопани канали (гърла), които достигат до трасето на “Крайдунавския римски път”. При пресъхването на река Дунав през 2011 г., се открива римско пристанище при „Димум“.
Според Р. Иванов, районът на флотската базата е по- голям, като обхваща територията от Никополско кале през „Димум“ до „Квинтодимум“ и е използван за по- дълъг престой на корабите през зимните месеци. „Димум“ е митническа станция за събиране на Илирийски порториум.
По данни на колекционери, притежаващи монети от Никополско кале, най- ранните монети откривани тук, са на император Октавиан Август (27-14 г.), а последните- на император Теодосий II (408-450 г.). Най- много монети са открити от периода от император Клавдий Готски (268-270 г.) до Теодосий II (408-450 г.).
Най- естественият ход на застрояване според теренните обходи, историческите, нумизматичните и епиграфските сведения подсказват, че през I век е възникнала пътна станция и вероятно землено укрепление в равнината и около река Карач дере, западно от крепостта.
След време Никополско кале се превръща в каменен лагер на помощна част от Първи Италийски легион. През размирните години на III век твърдината вероятно е превзета и опожарена. По последните монети се виждат следи от пожар и дори някои от тях са слепени. Това опожаряване може да се свърже с похода на хуните и вождът им Атила, и битката при близкото укрепление „Утус“ през 447 г.
Северно срещу Никополско кале се образува удобен залив, който може да е използван за пристан на римските кораби още от зората на нашествието им по река Дунав. На мястото са открити римски републикански денари. Каналът южно от остров Градина се явява естествен западен завършек на системата от канали, спомената по- горе и разположена между „Димум“ и „Секуриска“.
В този район са намерени две находки от над 800 бр. (общо) тетрадрахми на Тасос и Първа македонска област под римска власт (втората половина на II в.пр.н.е.). Те са открити през 30-те години на XX в. и са изцяло разпилени. Друга находка открита в района, е съставена от сребърни антониниани (около 150 бр.) от Каракала (198-217 г.) до Траян Деций (249-251 г.). Вероятно е заровена от бягащото население, преследвано от готите след разгрома на римляните при „Абритус“ през 251 г.
Това нашествие, което явно е засегнало и „Секуриска“, която по това време е разположена в равнинна зона. Може да се предположи, че навярно то е провокирало създаването на Никополско кале на „Змийската канара“ и превръщането ѝ в мощна крепост на Първи Италийски легион. Тази височина е укрепена с масивни каменни стени в периода след средата на трети век до времето на Константин Велики (306-337 г.), което става ясно от строителната керамика и нумизматичния материал.
Местоположение
Надморска височина: 90 m GPS координати: 43°42’20” С.Ш. и 24°56’45” И.Д.
Литература
Беков, В. Хипотеза за локацията на Securisca (пътна станция и военен лагер на Крайдунавския път) – под крепостта на Змийската канара, между с. Драгаш войвода и Никопол. – В: Журнал за исторически и археологически изследвания, брой 2. Шумен, 2013.
Митова- Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София, 1979.
Автор: М. Гърдев
