Описание и история
Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост, и римска пътна станция Тигра/Tigra/Тегра/Tеgris се намира на 0.62 km северозападно по права линия от центъра на град Мартен. Построена е върху нос със много стръмни склонове от северозапад, югозапад и югоизток. Той е с триъгълна форма. От северозапад е ограничен от река Дунав, а от югозапад, юг и югоизток- от река Барата. От югоизток реката е разлята в блато, в момента широко около 136 m.
Твърдина Тигра е била с неправилна, трапецовидна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Най- достъпна е от североизток, където носът е бил преграден от дълбок и широк ров, който в днешно време е почти унищожен изцяло. Кастела е изграден върху тракийско селище, което също е било укрепено. Той е построен в края на I век или в началото на II век, като част от Римския крайдунавски лимес (укрепена граница). Тук са пребивавали части на I италийски легион.
Формата на укрепление Тигра е продиктувана от самия терен- остър клин с размери 500х200 m. Трасето на стената добре се е очертавало, а на места са били запазени отделни части от нея. Изградена е от камъни и хоросан със счукана керемида. Обекта е бил разрушен през VI век от авари и славяни. Живот на това място е съществувал и през средновековието. Почти в средата на крепостта има могила с елипсовидна форма и размери 110х70 m в основата. На нея се виждат останки от османска табия.
Река Дунав на това място е тясна. Десният ѝ бряг е блатист и е разделен на два клона. Позицията на твърдината е стратегически важна, защото оттук се разкрива обширна гледка към Дунав в посока към „Сексагинта Приста“, а и тя пази преминаването на тази теснина.
Южно от Тигра и блатото има останки от селище, съществувало от IV-III в.пр.н.е. до X век- вероятно селище към укреплението. В днешно време върху обекта има разположено военно поделение, което пречи както за посещения му, така и за работа на археолозите върху него.
Местоположение
Надморска височина: 28 m GPS координати: 43°55’25” С.Ш. и 26°04’30” И.Д.
Литература
Дремсизова- Нелчинова, Цв., Д. Иванов. Археологически паметници в Русенски окръг. София, 1983.
Шкорпил, К. Материальi для Болгарских древностей. Абоба – Плиска. -В: ИРАИК, 10. София, 1905.
Автор: М. Гърдев
