Описание и история
Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост, и римска пътна станция Сексагинта Приста/Sexaginta Prista/Русико/Роси/Русе се намира на възвишение до брега на река Дунав, на 0.75 km западно по права линия от центъра на град Русе. Твърдината е локализирана в края на ХІХ век от Феликс Каниц на основа на разстоянията между укрепленията, отбелязани в римските маршрутни карти.
Първи сведения за Сексагинта Приста и останки от него получаваме в началото на ХХ век от братя Шкорпил. При строежи и изкопни работи в двора на военния клуб са регистрирани останки от крепост, но археологически проучвания има в периода 1976-1978 г. и 2005-2006 г. В резултат са открити около 50 m от северозападната, крепостна стена и кула, шест сгради, храм на Аполон и принципията- щаба на военната част в укреплението. Извършено е консервиране на откритите структури през 1976-1978 г. и през 2002 г. е отворена експозицията на открито.
В изминалите оттогава години обекта е социализиран и сега е сред посещаваните музейни експозиции. Традиционно името на крепост Сексагинта Приста се превежда като Пристанище на 60-те кораба. След анализирането на всички достъпни извори е установено, че кастелът получава името си във връзка с събития от края на І век, а именно Дакийските войни на император Домициан (85-89 г.).
Тогава през река Дунав, при устието на река Русенски Лом е прехвърлен един римски легион, състоящ се приблизително от 6000 човека. Точно 60 кораба от типа пристис са били необходими за тази акция. В чест на победата над даките кастелът получава новото си име. Вероятно до тогава укреплението е носело тракийското име на река Русенски Лом.
Първите известни сега епиграфски и писмени извори за Сексагинта Приста са от началото на ІІ век. Досега се предполагаше, че на територията на кастела е съществувало неукрепено, тракийско селище в периода от ІІІ в.пр.н.е. до идването на римляните. Последните проучвания доказват по безспорен начин, че хълмът е място, където траките са извършвали непознати за нас обреди и култови практики. Останки от тази дейност са стотици ями, от които засега са проучени около 50. Тракийският ямен комплекс е датиран в периода от І в.пр.н.е. до І в.
Мястото е важно култово средище, а разположеното не далеч селище (на около 500 m) има важни търговски и политически функции. Този период е сред слабо проучените археологически в България. В ямите са открити много керамични съдове, бронзови предмети, монети, кости и други находки. Част от съдовете са поставени цели. Уникален е зооморфен съд с богата врязана и излъскана украса, завършващ с глава на орел. Сред останалите материали се открояват няколко (фибули и др.), които обикновено се срещат в Западна Европа.
Изследванията през 2005/2006 г. доказват, че първият римски военен лагер Сексагинта Приста (от края на І до края на ІІІ век) не се е намирал на проучваната площ. Мястото му засега е неустановено, но вероятно е разположен при устието на река Русенски Лом, по- навътре от късноантичното укрепление. Останките на хълма, от периода ІІ-ІІІ век са от цивилни постройки, вероятно крайлагерно селище, обособено и като култов център.
Проучени са останките от няколко сгради. Една от тях е храм на Аполон, в която са открити депонирани четири цели и фрагменти от оброчни плочки на Тракийския конник и Аполон, керамика, монети и други находки. На мястото си е открит и жертвеник на Аполон с надпис. Интересен е планът на открития храм. Той е ориентиран североизток- югозапад и по план наподобява християнски храм.
Най- близките паралели на подобни езически храмове има при с. Ручей Крумовградско, Benwel Англия и „Поролисум“ в Дакия (Румъния). Разкрития храм е доказателство за заимстването от ранните християни и на плановите конструкции от езическите храмове. Оброчните плочки на Тракийския конник и Аполон са открити в екседрата на храма, положени в ями.
Сградата преустановява функциите си в края на ІІІ век и върху него е изградена една от най- важните сгради в римския военен лагер- принципията. По това време (края на ІІІ- началото на IV век) е изграден късноантичният кастел Сексагинта Приста, към който принадлежат разкритите през 1976-1978 г. сгради, северозападната крепостна стена и кула. В началото на IV век, при император Константин Велики е изградена и принципията на твърдината.
Това е голяма сграда, за съжаление частично разрушена от по- късни градежи. Въпреки това е установена нейната хронология- от началото до 80 те години на IV в. Тя престава да функционира като такава при безредиците, предизвикани от готите в края на IV век. След това е преизползвана до първите десетилетия на V век.
Находките от периода са малко- главно монети и фрагменти керамика. От откритите 204 монети през 2005/2006 г., около 100 са от IV в. През 2015 г. са направени спасителни разкопки в частен имот и в двора на военния клуб. Разкрита е част източната крепостна стена на Сексагинта Приста, с част от прилежащата ѝ порта с кули, както и част от друга, U-образна кула. Стената е с дебелина 3-3.25 m, изградена е в опус витатум, като градежът на лицевата ѝ част е запазен на места до 1 m височина и 38.6 m дължина.
Лицевата зидария е изцяло от варовикови блокчета, споени с розов хоросан, а пълнежът представлява плътен градеж от ломени камъни и бял хоросан. Във вътрешността на крепостта е разкрит зид от крепостната порта, с дебелина 1.7-1.8 m. Лицевите му блокове са били свързани с оловни скоби, от които сега са запазени леглата. От южната страна на зида е запазено хоросаново ниво.
Датировката на изграждане на Сексагинта Приста (първите десетилетия на IV в.) се потвърждава от откритите in situ фолиси от началото на IV в. Фортификацията е изградена в началото на IV век и изпълнява своите функции до края VI век. Тя е датирана с монети на Анастасий, Юстин I и Юстин II. Следващите хронологични нива са унищожени от късен насип и заравняване от ХІХ-ХХ в. За тях научаваме от вкопавания в по- ранните хронологични нива.
Засвидетелствано е обитаване в Сексагинта Приста през Първата българска държава (Х-ХІ в.) по монети и фрагментирана керамика. Късно- средновековната крепост на град Русе е разрушена до такава степен, че сега дори не е възможно да се установи точното ѝ местоположение. Досега тя не е била проучвана в археологическо отношение. Ф. Каниц, който посетил Русе през 1871 г., смята, че крепостта на града се е намирала близо до пристанището, където се виждали останки от стара стена.
В своите спомени революционерът Никола Т. Обретенов пише, че „калето, стара крепост, останала от незапомнени времена“, е била на мястото на Военния клуб. К. Шкорпил отбелязва, че при постройката на Военния клуб на високия дунавски бряг в Русе били открити стени, в чийто градеж имало вторично употребени антични каменни надписи. По- късно, през 1903 г., при изравняване на градината около Военния клуб били намерени основи на крепост, а на изток от клуба- основи на джамия. В тях били употребени като строителен материал отломки от антични надгробни надписи.
При регулирането на високия бряг на Дунава през 1911 г. на запад от Военния клуб към устието на река Русенски Лом били открити зидове с легла от изгнили греди. В този район са намерени монети от царете Михаил Асен и Иван Срацимир. Тук, според К. Шкорпил, се намирал съществувалият на мястото на днешния град Русе римски кастел Сексагинта Приста.
На руска карта от 1810, когато руската армия е обсаждала крепостта Русчук, на мястото ясно е написано „замък“, с което е обозначена средновековната твърдина. Следователно именно на мястото на Военния клуб, на високия дунавски бряг, се намирали останките както на античната крепост, така и на средновековната крепост Русе.
Заслужава да се отбележи, че южно от Сексагинта Приста през 1921 г. при изкопни работи на ул. “19 февруари” бил открит средновековен некропол. В един от гробовете били намерени 5 златни обеци, 2 сребърни гривни, 1 сребърен пръстен и 5 сребърни копчета, които се отнасят към XI-XIII век. К. Иречек свързва името Русе с наименованието на средновековния град „Русион“ (дн. Кешан в Югоизточна Тракия) и изказва предположението, че пленени жители от този град, преселени от Калоян на Дунава, основали Русе.
Според П. Мутафчиев името Русе е произлязло от южно- руско селище, възникнало тук през XI-XII в. Най- старият източник, в който се споменава името Русе, е един итинерарий (пътеводител) от края на XIV в. Наред с „Търнов“ в него е отбелязано името Роси.
Според някои османски хронисти крепостта Русе била превзета от Баязид I заедно с Никопол и Силистра. Като крепост в „Земята на цар Шишман“, Русе се споменава в Унгаро- турския мирен договор от 1503 г. В османски регистър за Никополския санджак от 1479/80 г. като град и административно средище на околия се споменава „Йергьоги на отсамния бряг, известен с наименованието Руси. Йергьоги е осмислена турска форма на българското наименование на град Гюргево.
От редица османски документи е известно, че с това име бил наричан не само Гюргево, но и Русе, само че с прибавката „на отсамния бряг“ за разлика от Гюргево, към чието име се прибавяло „на оттатъшния бряг“. Обстоятелството, че Русе е било наричано и Гюргево, говори за тясната връзка между двете, разположени една срещу друга крепости, пазещи един от най- важните дунавски бродове.
Първото сведение за устройството и формата на русенската крепост намираме в хрониката на Ваврен. След превземането на Тутраканската и Гюргевската крепост през 1445 г. влашкият воевода Влад Дракул казал на Валеран дьо Ваврен, че по пътя за Никопол на българския бряг имало един кастел, наречен Русико, „съвсем подобен на кастела Тутракан“ (той е имал квадратна форма с 4 ъглови кули- 3 малки и 1 голяма, която горе завършвала с дървени конструкции).
Понеже реката тук била много тясна, турците често я преминавали и нахлували във Влашко, където извършвали много злини. Поради това воеводата помолил да превземат и тази крепост. Галерите тръгнали от Гюргево и благодарение на попътния вятър достигнали до Русе за по- малко от два часа. Ала османците, които вече знаели за съдбата на Тутракан и Гюргево, виждайки, че галерите наближават, запалили кастела и цялото село и се оттеглили. Галерите спуснали котва пред кастела и селото, които горели.
Важно е известието, че средновековната Сексагинта Приста била „съвсем подобна“ на тутраканското укрепление. Това означава, от една страна, че те са изградени в едно и също време и водят началото си отпреди османското нашествие в този край, и от друга страна, че русенската крепост е имала малки размери. И наистина тукашният турски гарнизон е бил съвсем малоброен- през 1479/80 г. се числели 11 постоянни бранители към „крепостта Йергьоги на отсамния бряг“.
Селището на Русе извън крепостта е наречено в хрониката на Ваврен „село“, но според регистъра от 1479/80 г. той е град с доста многочислено население- 239 български домакинства и 4 мюсюлмански. Влашкият воевода Влад Цепеш съобщава в писмото си до унгарския крал Матиаш Корвин, писано в Гюргево на 11 февруари 1462 г., че в „Гюргево от двете страни“ са избити 6414 души и че превзел крепостта на отсрещната страна на Дунава, т.е. Русе и нейният субашия (началник) бил убит.
Изгорялата през 1445 г. и пострадала при нападението на Влад Цепеш крепост била поправена по нареждане на султан Мехмед II (1451-1481). Това известява един османски надпис върху мраморна плоча, която някога е била вградена вероятно над портата на русенската крепост. В надписа между другото се казва, че „когато се разруши Русенската крепост, могъщият (владетел Мехмед хан) нареди за поправката и възстановяването ѝ…“
В края на XVI в. влашкият воевода Михаил Витяз няколко пъти нападал Русе. Според един съвременник, градът, който бил нападнат през февруари 1595 г., бил по- голям от Братислав (чешкото название на Вроцлав), без стени. Населението от двата пола било избито, а градът изгорен. Крепостта обаче се запазила, но през 1598 г. влашките воеводи успели да я превземат.
Следващите следи от обитаване са от края на ХІХ век- оттогава са останки от няколко къщи, девет септични ями и тунел. Възможно е той да води до арсенала на османското укрепление „Кърк Джами“. Към последното ниво се отнасят и останки от съвременната епоха (ХХ век).
Местоположение
Надморска височина: 42 m GPS координати: 43°50’47” С.Ш. и 25°56’42” И.Д.
Литература
Върбанов, В., Н. Русев, Д. Драгоев и др. Спасителни археологически разкопки на територията на късноримския кастел Сексагинта Приста, Русе, ул. “Одрин” № 4. – В: Археологически открития и разкопки през 2015 г. София, 2016.
Върбанов, В., Н. Русев, Д. Драгоев и др. Спасителни археологически разкопки на територията на късноримския кастел Сексагинта Приста, Русе, ул. “Капитан лейтенант Евстати Винаров” № 9. – В: Археологически открития и разкопки през 2015 г. София, 2016.
Регионален исторически музей – Русе. (Достъп: 17.04.2021).
Автор: М. Гърдев
