Описание и история
Праисторическо, тракийско и късноантично, укреплено селище Тепето/Градище се намира на едноименния връх, на 2.57 km североно по права линия от центъра на град Криводол. Изградено е на тераса със стръмни склонове от северозапад, запад и юг. От запад е ограничено от река Ботуня. Най- достъпно е от изток по билото на височината. В днешно време е изцяло унищожено от иманяри.
Култура Криводол се характеризира с един по- широк обсег и по- голямо териториално разпространение на запад и север от Култура Градешница. Паметниците ѝ в земите на Източна Югославия са известни под името култура Бубани, а в Югозападна Румъния- с името Салкуца. Така в археологическата наука условно беше създаден Културния комплекс Криводол- Салкуца- Бубани.
В научната литература се смята, че основата на този къснохалколитен комплекс е формирана южно от Дунава и вече в завършен вид е преминала в днешните земи на Югозападна Румъния и Източна Югославия. Следователно няма съмнение, че определящите показатели и стилови направления на Културния комплекс Криводол- Салкуца- Бубани са се зародили в земите на днешна Западна България.
Хълмът Тепето се издига на 48 m над нивото на река Ботуня и има надморска височина 210 m. Формата на обекта е елипсовидна, с обща площ от около 2.5 дка. Освен водите на река Ботуня, наблизо има няколко сладководни извора. Цялата местност, включително и площта на селището е обрасла с акация и храсти. До мястото води изровен от пороите черен път, който при лошо време става трудно проходим.
За първи път Тепето е разкопано през 1946 г. от известния български археолог Васил Миков, който през 1948 г. публикува разкритите археологични паметници. Веднага на специалистите става ясно, че селището и неговите неизвестни до сега на науката археологични паметници принадлежат на една нова праисторическа наука. Така новооткритата праисторическа култура е кръстена на град Криводол. През 1977 г. е извършен контролен сондаж на укреплението, с цел да се изясни по- добре неговата стратиграфия.
Чрез сондажа е направен напречен разрез на културните напластявания на Тепето с обща дължина от 20 m. Установява се, че културният пласт е с обща дебелина от 3 до 3.4 m. Повърхностният слой на дълбочина до 0.6 m, е наситен с находки от ранната и късната античност. Останалата част на културните напластявания, принадлежи на втория период на халколитната епоха. Тя има средна дебелина 2.4-2.8 m и се състои от останките на 5 последователни селища, загинали от стихиен пожар.
В рамките на очертания профил се вижда, че отделните строителни хоризонти на Тепето имат различна дебелина, която варира от 0.4 до 0.6 m. Между тях няма следи от продължително прекъсване на живота. Контролният сондаж от 1977 г. дава възможност да се направят наблюдения във връзка с първоначалната укрепителна система на селището, начина на изграждане на жилищата и жилищните съоръжения и най- вече върху стратиграфското разпределение на намерените предмети.
Става ясно, че на Тепето е била изградена отбранителна линия още при първото му заселване. Тя се е състояла от два реда дървени греди, забити вертикално в земята, които са носели плет, а пространството между тях е било запълнено с камъни и трамбована глина. Оградата е опасвала селището от всички страни.
Жилищата на Тепето са били разположени близко едно до друго. Те са били наземни с правоъгълен план, с дължина 6 m и най- голяма ширина от 4 m. Скелетът на жилището е образуван от забити в земята дебели колове, които поддържали плет. Отвътре и отвън стените са били измазвани с дебел слой глина, примесена със слама. Подът им е бил застлан с гъсто наредени дървени талпи, измазани отгоре с глинен разтвор. В задният ъгъл на всяко жилище е имало глинена пещ, около която е бил нареден домашният инвентар.
На Тепето са разкрити и различни произведения на примитивното изкуство, изработени от глина, кости и рога на животни и от различни минерали. От кремък са изработени брадви, стъргалки, ножове, пили, резци за сърпове, свредели, скобели, ретушори и върхове за стрели. Откритите каменни оръдия са тесли, длета, брадви, бойни брадви- чукове, боздугани, чукалки, гладилки и хромели.
При археологическите разкопки на Тепето са намерени голямо количество кости на диви и домашни животни, употребявани от обитателите му за храна. От анализа на костния материал става ясно, че обитателите на селището са убивали в лова различни животни: бизони, турове, елени, сърни, бобри, мечки, вълци, лисици и глигани. Получени са следните абсолютни дати на обитаване: за първия строителен хоризонт на селището- 3945 г.пр.н.е., а за втория строителен хоризонт- 3345 г.пр.н.е.
Първите две опожарени праисторически селища на Тепето са съществували в началото на втората половина на четвъртото хилядолетие пр.н.е. Най- често срещани останки в халколитното селище са керамични. Новост са съдовете с косо отрязани устия, двойноконичните форми с две хоризонтални симетрични дръжки, съдовете- хранилища с релефна украса. В по- горните хоризонти съдовете са обработени с многоцветна охрова боя- бяла, жълта, червена, светлокафява.
Техниката на моделиране и изпичането им е на голяма висота. Повърхността е с приятно лъскав гланц, а боята на орнамента е добре фиксирана. От глина са моделирани както човешки, така и животински фигурки, амулети, миниатюрни мебели и различни украшения. Човешките изображения на Тепето са представени в скулптура и релеф. От намерените, най- много са глинените статуетки на седнала богиня. Изработвани са и амулети от кост с форма на силно стилизирана човешка фигура.
Колекцията от находки на Култура Криводол е допълнена от изследване на редица селища от същата епоха: селището при с. Галатин в местността “Чуката”, две селища в землището на с. Лесура- “Градището” и “Голата могила”, височината “Чульов камък” южно от с. Ракево и градището “Костадин” при с. Лехчево. Всички те са разположени на естествено защитени височини и при тяхното проучване са намерени същите археологически паметници, каквито са тези от селището на Тепето.
Местоположение
Надморска височина: 206 m GPS координати: 43°23’30” С.Ш. и 23°28’29” И.Д.
Литература
Николов, Б. От Искър до Огоста. София, 1996.
Информация за селище Тепето (Достъп: 26.09.2022).
Автор: М. Гърдев
