Описание и история
Античен град, национален археологически резерват Августе. Резерватът е обявен за паметник на културата в Държавен вестник, бр. 90 от 1965 г. От юг го ограждали високите 10-12 m брегове на Огоста, от изток и север се е простирало непроходимо блато, което е пресушено в наши дни при корекцията на р. Огоста. Единствено най-достъпна е била местността откъм запад. За да се подсили защитата от тази страна, освен издигнатата крепостна стена е бил изкопан пред нея и ров. В най-южната част на “Калето” той личи и досега. Площта, която заграждат крепостните стени, е около 80 дка, но както е известно, античните градове са се простирали и далеч навън от стените. Крепостта има форма на неправилен петоъгълник, издължен от север към юг. Портите на крепостта са три – по една от запад, север и изток, а кулите са дванадесет – две ъглови и единадесет междини. Зидът им е еднакъв с този на стените, но е широк 2 m. Някой от тях са ветрилообразни, а повечето U- образни. Северната порта е фланкирана от две U- образни кули, издадени пред крепостната стена. Тя е имала външна, отвесно спускаща се врата (катаракта) и вътрешна- двукрила, на въртяща се ос. Чисто отбранителни съображения са наложили зазиждането на северната порта по- късно. Оставена е само една малка вратичка, широка 1.2 m. Западната порта е била аналогична на северната- с катаракта и двукрила порта. През нея е минавал главния път от Сингидунум (Белград) на изток към близката крепост Вариана. Кулите фланкиращи тази порта са същите като при северната с тази разлика, че се вдават малко по- навътре от крепостната стена. Разкрити са значителни части от едно- и двураменни стълби, свързани с крепостните стени. Освен пряката си функция, чрез тях се е увеличавала дебелината на крепостната стена на най- уязвимите места. Градът е бил водоснабден с водопроводна мрежа от глинен водопровод. Не е сякъл монети. През периода 1973- 1984 г. на територията на крепостта са провеждани планирани археологически проучвания, които дават значими научни резултати. Най- ранните останки, регистрирани в обекта са от края на бронзовата епоха. Открити са няколко погребения, извършвани чрез трупоизгаряне в урна. Първото поселение е от времето на траките то е просъществувало до установяването на римското владичество в днешна северна България. Данни за трайно римско военно присъствие има от средата на I век, когато е изграден укрепен лагер. Първоначално лагерът е бил ограден от дървено землено укрепление, което по-късно прераства в каменна крепостна стена. През II–VI век се развива римски и ранно византийски градски център “Августе” с характерна за периода укрепителна система. Като гранична провинция Мизия (по-късно Крайбрежна Дакия) е изпитала първите удари на нахлуващите от север враждебни племена, които успявали да преминат р. Дунав. Дългогодишните археологически проучвания на римския и ранновизантийски град Августа ни дадоха възможност да проследим укрепителните съоръжения в един дълъг период от време (от III до VI в.). Крепостната стена е вкопана до 2.3 m в земята, широка е 2.5 m. Стените и са изградени от грубо обработени камъни, споени с бял хоросан. Градежът е изпълнен в добрите традиции на римското строителство, методично и с голяма точност и дори издава един стремеж към строга красота и симетрия, удивителна архитектурна точност, която размирните времена и външна заплаха не са могли да смутят. Градът е последователно разрушаван и възстановяван при Първото и Второто готски нашествия през III–IV век. Последното разрушение на града е през VI век от аварите, след това той не е възстановен. Проучванията установиха, че върху развалините на “Августа” впоследствие е изградено българско селище. За първи път срещаме името на Августe в двата римски пътеводителя – на император Антонин и картата на Певтингер, като селище на крайдунавския път от Сингидунум (дн. Белград) за Константинопол. По-обширно е сведението на Прокопий от Цезарея, което е достигнало до нас в неговия труд “За строежите”. Той пише “…Недалеч оттам (става въпрос за Рациария) били останали само основите на един град. По- рано градът се наричал Августе, а сега “запазвайки старото си име, е превърнат от император Юстиниан изцяло в един нов и непокътнат град с доста много жители.” За последен път името на Августe се среща в “Световна история” на Теофилакт Симоката като селище, пострадало от аварските нашествия. В древните хроники името на града се среща с няколко окончания: Августес, Августас, Августис. През 1973 г. се проведоха първите сондажни проучвания на Августа при Хърлец, които прераснаха в спасителни археологически разкопки на широк фронт и продължават и досега. Резултатите от археологическите разкопки и проучвания на околностите на местността “Калето” показват, че тук са съществували неукрепени и укрепени поселения през няколко епохи. Селища са имали тук траки, римляни и българи. Най- ранните останки са от края на бронзовата епоха. Бяха открити два гроба, в които погребенията са извършени чрез изгаряне на трупа, а прахът на починалите е поставен в урна. Те имат форми, характерни за глинените съдове от края на бронзовата епоха и началото на старожелязната (края на II хилядолетие пр. н. е.). Находката от края на бронзовата епоха, открита в основите на Августа, не остава изолирана. Преди няколко години на 3 км югозападно от Августа случайно бил разкопан гроб с погребение от началото на бронзовата епоха (III хилядолетие пр. н. е). Намерен бил скелет в свито положение (хокер), оцветен с червена охра. Като гробен дар бил поставен глинен съд. По- късни погребения били открити наскоро в двора на ТКЗС. За съжаление запазени са само железните върхове за копия, а глинените съдове са начупени. Макар и силно фрагментирани, те ни дават достатъчно данни, за да можем със сигурност да отнесем тези погребения в IV в. пр. н. е. Няма съмнение, че тези погребения са свързани с останките на едно все още непроучено тракийско селище в околностите на Хърлец. Свидетелство за присъствието на траките в близост с Калето са издигнатите в землището на Хърлец надгробни могили. Те са характерни за траките от предримската епоха в нашия край. Досега все още в района на селото са запазени десетина могили. Тракийските надгробни могили са извънредно важни паметници от древността. Много интересна е и случайно откритата монета на тракийския владетел Адей. Траките не достигат до цялостно обединение на племената от Балканския полуостров, а създават отделни държави. Това, от една страна, им дало възможност да развият самобитна материална и духовна култура. От друга страна, те били в постоянна вражда, която не затихнала дори и пред заплахата, надигаща се от запад. Тази заплаха идвала от страна на младата робовладелска империя – Рим. Римляните стъпили на Адриатическото крайбрежие в началото на II в. пр. н. е. Те покорили македонците и по този начин достигнали до земите на траките. Първоначалните контакти на римляните с траките са търговски. Те изиграли ролята на проучване и разузнаване на пътищата за бъдещото военно завладяване на тракийските земи.
Местоположение
Национален археологически резерват Августе се намира в местността “Калето” на 3.13 km северно по права линия от центъра на село Хърлец.
Надморска височина: 36 m GPS координати: 43°44’04” С.Ш. и 23°50’22” И.Д.
Източници
Димитрова, Д. Археологически паметници във Врачански окръг. София, 1985 г.