Гр. Охрид – крепост Охрид

25.08.2020

Описание и история

Антична, късноантична, средновековна и османска крепост Охрид се намира в старата част на град Охрид (Вароша), построена на два хълма, от които по- високия се извисява на 120 m над езерото. От запад и от юг, града естествено е бил укрепен от Охридското езеро, а от север и изток защитата е била подсилена със стръмни склонове. Изкопаните археологически находки отнасят началото на града към елинистично време. На високия западен хълм се развива селище, а на източния хълм е бил оформен некропол. Богатите гробни находки от III и II в.пр.н.е. говорят за растежа на града, вероятно гръцко селище на територията на северноепирското племе Десарети. Съществуването на града в римско време е потвърден главно чрез движими находки от гробовете и чрез каменни паметници с надписи и релефи. В седловината между двата хълма е открита част от римски театър с мраморни седалки и част от една голяма къща с мозаечен под. В края на V и началото на VI век в града са били построени множество раннохристиянски базилики. Със сондиране и при строителни работи са потвърдени позициите на 8 такива църкви. Разкопана е изцяло основната на най- голямата сред тях (имарет) с полигонална основа и богати мозаични подове и спомагателни помещения. Градът е бил с големина 80-100 дка, а цитаделата на върха на хълма (Горния град) около 10 дка. В 479 г. остготският крал Теодерих Амал не е успял да превземе крепостта поради силната крепостна стена. В следствие славянската инвазия в края на VI век несъмнено е пострадал и града. Но ромейската власт била възстановена бързо, както говорят гробовете с находки от VII и VIII век изкопани в църква „Св. Размо“, северно от Охрид. В околностите на града както и в самия град основното население било съставено от славяни заселили се тук в средата на VI век и българи заселили се тук в средата на VII век при похода на Кубер. Около средата на IX век българският кан Пресиан присъединил и тукашните куберови българи и славяни към своята държава, и тогава е превзет Охрид от ромеите. Силната църковна традиция и дългогодишното византийско влияние в този регион обусловила тук да се развие един от центровете на новата българска църква. През 886 г. в Охрид идват Климент и Наум и развиват известната църковна и просветителска дейност. На западния хълм (Имарет), който не е бил населен, Климент построил своя манастир и там по- късно бил погребан. От късния VIII-X век датират и най- ранните български находки, разкрити в гробовете на руините на раннохристиянска църква споменатата на западния хълм и местността „Лабино“. След завладяването на източна България от византийския император Йоан Цимисхий съпротивата на българските боляри срещу византийското нашествие се пренася в западните краища на страната. Не след дълго Комитопулите застават начело на българската съпротива, и едва след смъртта на последния законен цар на България Роман през 997 г. Самуил се обявява за български цар и получава кралска корона от папа Григорий V (996-999). След неколкократно местене на столицата от Видин, Средец и Скопие най- накрая цар Самуил избира Охрид за престолен град на българската държава и започва да обновява крепостните стени на града, с оглед на стратегическото му значение за държавата. Днешната форма на крепостта датира от времето на Самуил, въпреки че според историческите извори през вековете тя е разрушавана и повторно възстановявана от ромеи и османлии. От средновековния Охрид останали запазени стените на града и цитаделата (Учно Кале) (Горен град), както и 10 църкви. Най- голямата сред тях е катедралата „Св. София“ (средата на XI век), следва „Св. Богородица Перивлептос“ (1295 г.), А от XIV век „Св. Климент“, „Св. Никола“, „Св. Йоан Богослов“ (Канева), „Св. Богородица“, „Св. Богородица Челнима“, „Мали Св. Връчи“, „Св. Димитър“ и „Св. Никола Арбанашки“. От турския период произхожда „Св. Константин и Елена“. Разкопана и старата църква на Свети Климент на Имарет от края на IX век. В ранното средновековие селището Охрид не е било укрепено. То е било отбелязано като емпорион (Варо). След смъртта на Самуил, в 1015 г. Василий II без борба е завзел Охрид. Тогава императора в Охрид (емпорион) поставил свой човек (българин) за архонт (архонтите управлявали по- малки градове). Но града не останал дълго под ромейско влияние. След убийството на Гаврил Радомир, Иван Владислав се качил на престола, той доукрепил крепостта (фрурион) над Вароша (Външния град) Охрид и в нея настанява държавната хазна (1016-17 г.). След убийството на Владислав в самото начало на 1018 г. Василий II влязъл отново в Охрид, завзел хазната и изплатил дължимото на армията, а крепостните стени срутил. В града по нататък управлявал ромейски архонт, а Охрид останал църковен център (архиепископия). Когато в 1072 година Константин Бодин вдигнали въстание в Призрен, изпратил войводата Петрило на юг. Той между другите градове освободил и Охрид “който от времето на Василий все още е в развалини”. През зимата 1082-83 г. охридчаните повикали норманите в Охрид. Боемунд изпратил войводата Пунтесий и Охрид се предал, но не и цитаделата над Вароша (Външния град). Нея я защитавал ромейския гарнизон, а Пунтесий нямал време да обсажда крепостта защото бързал нататък. От това заключаваме, че император Алексий I Комнин несъмнено веднага след идването на престола е укрепил крепостите на западната граница на царството, застрашена от норманите. Сред тях и Охрид. Тази ромейска крепост е повтаряла крепостта от началото на XI век и е просъществувала вероятно до XIV век, когато на нейно място е построена съвсем нова. Основите на старата крепост (от VI век) днес се виждат извън стените на Горния град. По всичко личи, че тези основи са остатъци от късноантичната цитадела. Днешната форма на крепостта датира от времето на Самуил, но особеностите на зидарията на стената и кулите, които днес се виждат в Горния град и са високи около 10-16 m, показват изграждане през късното средновековие. Основната порта на твърдината е фланкирана с две подковообразни кули една кръгла и няколко правоъгълни кули с отворена задна страна, които с увеличената си ширина на стената са елементи, създадени поради разпространението на артилерията, която заедно с тези строителни подробности в края на XIV век от Италия и крайбрежието попадат на Балканите, така и в Охрид. Няма съмнение, че Горния град е дело на местния велможа Андреа Гропа, великия жупан и господар на Охрида. Потвърдени от 2 надписа в охридските църкви, в 1378 и 1379 г. Управлявал в Охридския регион 1371 до 1385 г. И стените на Вароша (Външния град) били издигнати наново след 1018 г. в края на XIV век. Това показват редица детайли и строителни особености и потвърдено с изграждането на църквата Богородица от XIV век. Църквата е планирана вкопана в една от двете кули, които фланкирали основната порт на източната стена. След османското завладяване на Охрид, тази порт е зазидана, а църквата напусната, защото конструктивно е свързана със стената, която от своя страна, е пряко поставена под османско военно командване. Османлиите оставили стените, а в крепостта поставили гарнизон. В 1530 г. гарнизона наброявал 41 стражари, а в 1560 г. само 7 души. Жителите на Охрид (християни) са задължени в XV и XVI век да извършват ремонти на крепостта. В края на XVII век Евлия Челеби отбелязал в своите пътеписи, че в Охрид горе в крепостта се е намирала един сграда, къща на диздарот и житницата за зърно. Друго нищо не е имало. Останалото пространство затваряло ливади. Крепостта вече не е променяна. Градския план на стария Вароша показва неговото несъмнено начало в XIV век, когато най- вероятно е повторил този от IX-X век. Това потвърждават и портите на стените и 10-те църкви в града. Стария Охрид е най- запазената средновековна градска агломерация в югозападна българска Македония, днес БЮРМ.