Гр. Гулянци – антична крепост Утус


Описание и история

Антична, късноантична крепост и римска пътна станция Utus/Утус/Гулянско градище се намира на 3.22 km североизточно по права линия от центъра на град Гулянци. Кастела е изграден на левия бряг на река Вит (сега на десния), като реката го заобикаля от североизток, изток, юг и югозапад. В селището западно от укреплението се е намирала римската пътна станция на Крайдунавския римски път от “Сингидунум” (Белград) към “Виминациум” (Косталац). Тракийското наименование на река Вит е “Утус”. Утус е отбелязан между “Улпия Ескус” (Гиген) и “Анасамус” (Черковица) в Табула Певтингериана. В пътеводителя на император Антонин е дадена между “Ескус” и “Секуриска” (Бяла вода). Вероятно след изоставянето на Дакия при император Аврелиан, крайпътната станция е прераснала във военен каструм. Днес от обекта не е останало почти нищо. Само дълбоки ями и изкопи чертаят местата на масивни зидове, извадени за строителен материал в по- ново време. Общата площ на твърдината е около 10 дка. Сравнително вярна информация за крепостта ни предоставя К. Шкорпил, когато я е видял през 1905 г. Тогава от нея е било запазено повече. Утус е имал трапецовидна форма, ориентиран с ъглите към посоките на света. Само южния ъгъл е без кула. Югоизточната стена е дълга 370 крачки и е имала 4 кули, североизточната- 365 крачки и 8 кули, а северозападната 345 крачки. Към северния ѝ ъгъл на северозападната стена е бил входа на кастела. На северозападната стена е имало само една кула. Югозападната стена почти наполовина граничи с реката. К. Шкорпил предполага, че тука е имало също вход с мост над реката. В източния край на тази стена е имало 2 кули. Дебелината на крепостните зидове е 3 m. Така описана крепостната стена говори за едно сравнително ранно фортификационно строителство и тази стена, изградена през ранната епоха, след преправки и възтановки е стигнала чак до нас. Според списък на служебните рангове Notitia dignitatum, в Източната римска империя от IV- V век, в Утус е квартирувал отряд Константинови конници, който бил под разпореждане на дукса на Крайбрежна Дакия. Прераснал във военен каструм, той не веднъж е устоявал на варварски обсади. Византийския историк Йорданес от VI век, в своята Римска история съобщава за нападението на Утус от хуните. Когато синът на Атила- Хирник, „…Избрал за заселване най- отдалечените части на Малка Скития… неговите роднини Емнецур и Улциндур завзели Утус в Крайбрежна Дакия”. Може би недалеч от каструма е станало сражението на река Утус, при което, (както узнаваме от Хрониката на Комес Марцелин живял през V- VI век) Атила, убил храбрия пълководец Арнегискъл. Вероятно при тези хунски нападения крепостните стени на Утус били доста разрушени, та се наложило Юстиниан (427- 465) „Да превърне в крепост старото укрепление, което се наричало Утус, както ни съобщава Прокопий. Преизграден от Юстиниан, Утус е запазил градския си облик сигурно през цялото столетие и в Землеописанието на неизвестен автор от Равена, той е споменат като един от градовете на Долни Дунав. Каква е по- нататъшната съдба на града не е известно. Вероятно и той е разрушен при големите варварски нашествия през следващите столетия и напълно забравен след идването на славяните. В момента цялото укрепление без изключение е в иманярски изкопи и ями и не може да се разбере нищо на терена.

Местоположение

Надморска височина: 35 m GPS координати: 43°39’12” С.Ш. и 24°43’49” И.Д.

Източници

Митова- Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София, 1979
М. Гърдев

Comments are disabled.