Описание и история
Тракийска, антична и късноантична крепост, и римска пътна станция Утус/Utus/Гулянско градище се намира на 3.22 km североизточно по права линия от центъра на град Гулянци. Изградена е на полуостров на левият, западен бряг на река Вит (сега на десния), като реката го е заобикаляла от североизток, изток, юг и югозапад. В селището западно от укреплението се е намирала римската пътна станция на “Крайдунавския римски път”. Тракийското наименование на река Вит е “Утус”.
Утус като пътна станция е отбелязан между “Улпия Ескус” при с. Гиген и “Анасамус” при с. Черковица в Табула Певтингериана. В пътеводителя на император Антонин е дадена между “Ескус” и “Секуриска” при гр. Никопол. Вероятно след изоставянето на Дакия при император Аврелиан, крайпътната станция е прераснала във военен каструм.
В днешно време обекта не е археологически разкопан. Само дълбоки иманярски ями и изкопи чертаят местата на масивни зидове, извадени за строителен материал в по- ново време. Общата площ на твърдината е около 9 дка. Сравнително вярна информация за крепостта ни предоставя К. Шкорпил, когато я е видял през 1905 г. Тогава от нея е било запазено повече.
Утус е имал трапецовидна форма, ориентиран с ъглите към посоките на света. Само южния ъгъл е без кула. Югоизточната стена е дълга 370 крачки и е имала 4 кули, североизточната- 365 крачки и 8 кули, а северозападната 345 крачки. Към северния ъгъл на северозападната стена е бил входа на укреплението. На северозападната стена е имало само една кула.
Югозападната стена почти наполовина граничи с реката. К. Шкорпил предполага, че тука е имало също вход с мост над реката. В източния край на тази стена е имало 2 кули. Дебелината на крепостните зидове е 3 m. Така описана крепостната стена говори за едно сравнително ранно фортификационно строителство и тази стена, изградена през ранната епоха, след преправки и възтановки е стигнала чак до нас.
Според списък на служебните рангове Notitia dignitatum, в Източната римска империя от IV-V век, в Утус е квартирувал отряд Константинови конници, който бил под разпореждане на дукса на Крайбрежна Дакия. Прераснал във военен каструм, той не веднъж е устоявал на варварски обсади.
Византийския историк Йорданес от VI век, в своята Римска история съобщава за нападението на от хуните. Когато синът на Атила- Хирник, “…Избрал за заселване най- отдалечените части на Малка Скития… неговите роднини Емнецур и Улциндур завзели Утус в Крайбрежна Дакия”. Може би недалеч от твърдината е станало сражението на река Вит, при което Атила убил храбрия пълководец Арнегискъл.
Според Прокопий Юстиниан I (427- 465 г.) е възстановил крепостните стени на крепостта. Преизградена от Юстиниан, твърдината е запазила градския си облик сигурно през цялото столетие и в “Землеописанието” на неизвестен автор от Равена, той е споменат като един от градовете на Долни Дунав.
Каква е по- нататъшната съдба на Утус не е известно. Вероятно и той е разрушен при големите варварски нашествия през следващите столетия и напълно забравен след идването на славяните.
Местоположение
Надморска височина: 26 m GPS координати: 43°39’12” С.Ш. и 24°43’49” И.Д.
Литература
Митова- Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София, 1979.
Автор: М. Гърдев
План
