Гр. Горна Оряховица – крепост Ряховец

Гр. Г. Оряховица - Ряховец

Кула- бастион на северната крепостна стена на Ряховец.


78 / 100

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост Ряховец се намира на 3.43 km северозападно по права линия от центъра на град Горна Оряховица. Възвишението върху което е издигната е естествено защитено от изток, юг и югозапад с венец от отвесни скали с височина от 15 до 30 m. Доста стръмен е и северният склон, който е естественият подход към върха на възвишението. Върхът е стратегически, със широк обзор на запад, север и изток. Хълмът е ограничен от изток, югозапад и запад от два потока, които са десни притоци на река Янтра, която тече северно, на 800 m от възвишението.

Мястото на което е изградена твърдината Ряховец, е обитавано от бронзовата епоха до XV век, като най- древната крепостна стена е тракийска, изградена от ломени камъни без спойка. Укреплението има неправилна форма, която смътно напомня триъгълник с остър връх насочен на юг. Максималните ѝ размери са 159х271 m и затваря площ от 23 дка. Стените обикалят целият скален венец и затварят достъпът от север. В най- широката си част, от към най- достъпните участъци, дебелината на стените достига 3.88 m. През тракийския период първата защитна линия се е намирала под хълма. От южната страна през 2021 г. археолозите откриват защитен ров издълбан от траките.

Крепостта Ряховец има три входа. Главният е южният, който се намира в югоизточният ъгъл на обекта, в подножието на скалният венец. Мястото където е изградена портата се намира на единственият участък при който скалните венци изчезват и отстъпват място на много стръмни, но достъпни склонове. За защитата на това място е изградена двойна крепостна стена с кула- проход, като в нея се забелязват останките на три порти. От външната северна страна тя е доукрепена със средновековна кула- бастион с размери 10 m дължина и широчина от около 8-9 m. Тя е плътна, изградена от камъни, споени с хоросан и е насочена за отбрана на север и изток. Максималната дължина на входното съоръжение достига 15.8 m, a ширината на входа е 2.5 m. Първата врата е разположена в началото на съоръжението и е била затваряна с две крила. Втората врата се намира на 5.5 m от първата и същи е затваряна от две крила. Непосредствено след втората врата в западната част на прохода е оформено пространство с ширина 3.8 m, което е представлявало караулно помещение. Последната порта също е двукрила и е разположена в края на входното съоръжение. Интересното при нея е, че тя е изградена най- късно и в нейната конструкция личи, че е издигната набързо и във времена на смут. Тя е градена от грубо обработени камъни споени с бедна хоросанова смеска.

Източната крепостна стена на Ряховец започва от входа и следва извивките на скален венец, върху който е положена посредством всичане. Югозападно от описаната кула- порта започва вторият зид от двойната южна крепостна стена, като същият се изкачва по стръмният склон и достига отвесният скален венец в най- високата точка на хълма. Първият и основен южен зид се движи непосредствено по югоизточният скален венец на условният триъгълник. В участъкът, където липсват отвесни стени, именно в южният сектор на крепостта, зидът е значително подсилен. Все още не е разкопан изцяло прохода след южният вход и не се знае точно как е бил оформен. За сега при разкопките проведени през 1987 г. е установено наличието на крепостен зид, който прикрива западната част от прохода. Този зид вероятно е изграден в края на XIV в.

Вторият основен вход на Ряховец е северния вход, който се намира на северната крепостна стена, на 18 m западно от източния, отвесен, скален венец. Той също е бил защитен от кула порта с размери 6.2х8.80 m. Входа е с ширина 2.7 m, а дължината на входното съоръжение е 6.2 m. Тук са били монтирани последователно две двукрили врати на разстояние 2.07 m една от друга. От вътрешната част на входното съоръжение археолозите са разкрили малък участък от улицата която води към него. Тя е изградена от трамбован и добре валиран чакъл.

Северният крепостен зид на Ряховец има дебелина до 3.2 m и е граден от полуобработени камъни, споени с бял хоросан, с използване на сантрачна система. На места височината на запазения зид в момента достига 7 m. На 80 m западно от портата през 1988 г. е разкрита една от кулите подсилващи защитата на северната стена. Тази кула е четириъгълна, издадена пред крепостната стена и е с размери 5.8х3.6 m. През XIV в. тя е била подсилена като към източната и северната стени плътно са изградени още две стени с дебелина 1.2 m. Открита е и друга кула на около 32.5 m източно от северозападния ъгъл. Тя е трапецовидна кула- бастион с площ от 4.35 m2 и с размери 3.2 m в посока север- юг, и 4.9 m в посока изток- запад в северната си челна част, и 4.3 m в посока изток- запад в най- тясната си южна част, където се свързва с крепостната стена. Изградена е от средни и големи ломени камъни, споени с бял хоросан. По нея не се откриват следи от сантрачна система, каквато има открита при крепостната стена. Новооткритата кула е неизвестен до сега елемент от фортификацията.

Третият основен вход на Ряховец се намира в югозападния ъгъл на крепостта, на западната крепостна стена, която е дълга само 19.5 m. Тази стена затваря удобното за застрояване плато от запад и е издигната между северната крепостна стена и южния скален венец. Тя е запазена във височина на 2.7-3.2 m и е разположена на терен с денивелация от юг към север. Поради тази причина и дебелината ѝ е различна, в южният сектор тя е около 2.4-2.6 m, а в северния достига 3.2 m. Тя е градена от ломени камъни подредени по лица, споени с бял хоросан с използването на сантрачна система. Третата порта вероятно също е оформена като кула- порта. Нейната ширина е 2.15 m, а дължината на входното съоръжение е 8.2 m. От археологическите проучвания е установено, че в края на XIII в. тази част от крепостта е била опожарена, заедно с третия вход. В последвалия ремонт защитата му е подсилена а ширината му е намалена на 1.1 m.

Северно от портата, на западната крепостна стена на Ряховец, малко преди ъгъла със северната стена е изградена четириъгълна кула, външна за крепостта. Широка е 5.8 m и се издава на разстояние 3.3-3.6 m. Тя е охранявала подстъпите от северозапад. От юг, въпреки отвесният скален венец също е била издигната крепостна стена, която е била изградена направо върху скалният терен. Нейната дебелина е била значително по- малка от тази на описаните стени. За съжаление днес от тази стена не е останало нищо след разрушителното земетресение от 1913 г. Строителния материал използван при изграждането на средновековната крепост е ломен камък, който при лицевите части на стените и портите е бил частично обработен.

През бронзовата и желязната епоха живота на възвишението се свързва с траките. Крепостта е част от цялостна, тракийска, крепостна система, заемаща площ от около 6х6 km, която вероятно е столица на някое от тракийските племена. Ако се докаже, че цялата гъсто застроена площ между „Царевец“ и Ряховец в посока юг- север и от крепост “Камъка” до гробището на В. Търново в посока изток- запад е била използвана от траките, то тогава населеното място няма аналог по големина и сложност на укрепителните съоръжения в България. По всяка вероятност тук е била столицата на племето Кробизи- „Берипара“.

По времето на римската епоха живота на Ряховец продължава, като особено интензивен е бил през III-IV век. Източно под укреплението от тоя период е открита вила рустика с баня и басейн. Следи се откриват и от ранновизантийската епоха, както и от IX-X век по време на Първото българско царство. Периода на византийското владичество (X-XI век) е представен от значително количество керамика. Определено най- голямата значимост крепостта придобива по време на Второто българско царство, когато е главен пост, контролиращ северните подстъпи към столицата „Търнов“.

След нахлуването на османците, крепост Ряховец продължава да съществува още 50 години с гарнизон, до разрушаването ѝ през края на септември 1444 г. от войските на Владислав III Ягело по време на похода му срещу Османската империя. След това крепостта е окончателно изоставена. Тоталното ѝ разрушаване идва през 1913 г., когато земетресение с епицентър Горна Оряховица срива зидовете, кулите и портите описани от К. Шкорпил.

Подробни разкопки на част от Ряховец се правят през 1985-1991 г. от Й. Алексиев, Ив. Бъчваров и Х. Вачев. Разкопана е западната крепостна стена, северната в източната и част, и източната крепостна стена. След 25 годишно прекъсване на 16.06.2015 г. започват редовни археологически разкопки. Проучванията се провеждат от специализиран екип археолози, с научен ръководител И. Петракиев, зам. ръководител Мая Иванова и научен консултант проф. д-р Хитко Вачев. През следващите години разкопките на обекта продължават.

Съществува спор между историците, от къде произлиза името на крепостта Ряховец. Според част от тях то идва от думата „Орех“ свързано с аналогията „костелив“, „здрав като орех“, за което крепостта със сигурност може да претендира. Според други изследователи обаче то идва от думата „Рях“- път, друм, което също има своето основания предвид важните пътища, които са минавали покрай крепостта.

Следи от тракийски пътища се откриват по цялото плато “Дендарий”, както в посока север- юг, така и в посока изток- запад. Много от тях са изсечени в скалите и са преизползвани през останалите периоди. Там където не са изсечени в скалите, те са покрити с калдъръмена настилка. Без археологически разкопки не може да се каже дали калдъръмът е тракийски или римски.

През римската инвазия главната задача на Ряховец е била охраната на моста над река Янтра, който се е намирал на около 1.3 km северозападно от укреплението. Към тоя мост умишлено са насочени трасетата на три важни римски пътя- “Никополис ад Иструм”- “Константинопол”, който идва от север и през проходите на Стара планина в Еленския балкан и “Кабиле” продължава към столицата на Източната римска империя. Вторият важен път в посока север- юг е “Никополис ад Иструм”- “Августа Траяна”, който път въпреки, че се удължава трасето му, умишлено е насочен за да мине по тоя мост. Третия път е в посока изток- запад “Одесос”- “Монтанезиум”. Той идва от изток южно от река Янтра, пресича я по моста и продължава на запад вече северно от нея.

За по добра защита на тоя мост, в помощ на Ряховец предполагаме, че на територията на с. Първомайци е имало кастел на северния бряг на река Янтра, който кастел вероятно е трябвало да задържи врага, докато бъде съборен моста. Тази охранителна система е продължила да съществува и през късната античност с една малка разлика: Античният път южно от реката директно е продължавал на юг и по северния склон на връх “Змеица” се е изкачвал на платото “Дендарий” и е продължавал на юг.

През късната античност трасето му южно от река Янтра е променено. То е насочено на югоизток към Ряховец, като заобикаля плътно крепостта от север, изток и юг, и чак тогава се насочва да изкачва платото “Дендарий”. Това е направено с цел по добрата отбрана на пътя. Затова и крепост Ряховец, е построена с толкова здрави стени и е опасана с кули, като чат от тях са плътни, а не кухи.

През средновековието Ряховец продължава да изпълнява функцията на първи посрещач южно от реката, на враговете идващи от север. От тук тръгват на север пътищата за Никопол и Червен, вероятно през същото място, където е бил античният мост. Пътищата от север запазват трасето на късноантичният път, минаващо покрай Ряховец.

Местоположение

Надморска височина: 249 m GPS координати: 43°08’00” С.Ш. и 25°39’01” И.Д.

Литература

Алексиев, Й., И. Бъчваров, Х. Вачев. Археологически проучвания на крепостта Ряховец. – В: Сборник Ряховец. В. Търново, 1994.
Алексиев, Й., И. Бъчваров. Разкопки на крепостта „Ряховец“ при Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 1985 г. В. Търново, 1986.
Алексиев, Й., И. Бъчваров. Разкопки на крепостта „Ряховец“ при Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 1986 г. Разград, 1987.
Алексиев, Й., Х. Вачев, И. Бъчваров. Разкопки на крепостта „Ряховец“ при Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 1987 г. Благоевград, 1988.
Алексиев, Й., Х. Вачев, И. Бъчваров. Разкопки на крепостта „Ряховец“ при Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 1988 г. Кърджали, 1989.
Алексиев, Й., Х. Вачев, И. Бъчваров. Разкопки на крепостта „Ряховец“ при гр. Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 1989 г. Кюстендил, 1990.
Петракиев, И., М. Иванова. Средновековна крепост „Ряховец“, гр. Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 2015. София, 2016.
Петракиев, И., М. Иванова. Средновековна крепост „Ряховец“, гр. Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 2016. София, 2017.
Петракиев, И., М. Иванова. Средновековна крепост „Ряховец“ край гр. Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 2017. София, 2018.
Петракиев, И., М. Иванова, З. Петракиева. Археологически проучвания на средновековна крепост „Ряховец“, Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 2019, книга II. София, 2020.
Автори: М. Гърдев и К. Василев

Снимки

Снимки на крепост Ряховец
Снимки на крепост Ряховец
Снимки на крепост Ряховец

Планове

К. Василев

gr gorna oryahovitsa krepost ryahovets 5f411a1b65600

Южният вход на крепост Ряховец.

gr gorna oryahovitsa krepost ryahovets 5f411a1c95e2b

Предполагаем външен вид на крепост Ряховец.

gr gorna oryahovitsa krepost ryahovets 5f411a1e6db29

Скица на крепост Ряховец на И. Петракиев.

Видео

Comments are disabled.