Описание и история
Тракийска крепост Чуй петела се намира на едноименния скалист нос, на 3.12 km северно по права линия от центъра на град Велико Търново. Тя е едно от вътрешните укрепления на крепостта “Дендарий”. Служила е за отбрана на югозападния сектор на платото “Дендарий”, което е уязвимо северно и източно от Чуй петела.
Изградена е на скалист нос с отвесни склонове на запад- северозапад и юг. Най достъпна е от североизток по билото на масива. Скалните склонове на Чуй петела се извисяват до 42 m над околния терен. Самия нос е стратегически. От него има отлична видимост във всички посоки и на голямо разстояние.
Твърдината Чуй петела е силно обезличена от процеса на залесяване и от човешката дейност (изграждане на електрически далекопроводи). Точните размери на обекта не могат да се определят и поради силно обраслия с храсталаци терен. Предполагаемо има форма на неправилен успоредник, със страни с приблизителни размери 278 m от северозапад, 487 m от север, 200 m от югоизток и 568 m от юг.
От север, където свършва отвесния северозападен скален венец отбраната на платото “Дендарий” се е подсигурявала с крепостни стени с малки, самостоятелни фортове, които се простират до следващия отвесен, скален венец, който се намира източно над манастира „Св. Троица“. Там където на изток свършва южния скален венец, в югоизточния ъгъл на крепостта, защитата е поета от форта в местността „Средната чешма“, през който минават пътищата идващи от „Константинопол“ и от „Августа Траяна“.
Чуй петела е част от цялостна, тракийска, крепостна система, заемаща площ от около 6х6 km. Ако се докаже, че цялата гъсто застроена площ между “Царевец” и “Ряховец” в посока юг- север и от крепост “Камъка” до гробището на В. Търново в посока изток- запад е била използвана от траките, то тогава населеното място няма аналог по големина и сложност на укрепителните съоръжения в България. По всяка вероятност тук е била столицата на племето Кробизи- “Берипара”.
Местоположение
Надморска височина: 391 m GPS координати: 43°06’38” С.Ш. и 25°37’52” И.Д.
Литература
Автор: М. Гърдев
