Описание и история

Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост Ряховец се намира на 3.43 km северозападно по права линия от центъра на град Горна Оряховица. Възвишението върху което е издигната е естествено защитено от изток, юг и югозапад с венец от отвесни скали с височина от 15 до 30 m. Доста стръмен е и северният склон, който е естественият подход към върха на възвишението. Върхът е стратегически, със широк обзор на запад, север и изток.

Хълмът е ограничен от изток, югозапад и запад от два потока, които са десни притоци на река Янтра, която тече северно, на 800 m от възвишението.

Мястото на което е изградена твърдината Ряховец, е обитавано от бронзовата епоха до XV век, като най- древната крепостна стена е тракийска, изградена от ломени камъни без спойка. Укреплението има неправилна форма, която смътно напомня триъгълник с остър връх насочен на юг. Максималните ѝ размери са 159х271 m и затваря площ от 23 дка.

Стените обикалят целият скален венец и затварят достъпът от север. В най- широката си част, от към най- достъпните участъци, дебелината на стените достига 3.88 m. През тракийския период първата защитна линия се е намирала под хълма. От южната страна през 2021 г. археолозите откриват защитен ров издълбан от траките.

Крепостта Ряховец има три входа. Главният е южният, който се намира в югоизточният ъгъл на обекта, в подножието на скалният венец. Мястото където е изградена портата се намира на единственият участък при който скалните венци изчезват и отстъпват място на много стръмни, но достъпни склонове. За защитата на това място е изградена двойна крепостна стена с кула- проход, като в нея се забелязват останките на три порти.

От външната северна страна тя е доукрепена със средновековна кула- бастион с размери 10 m дължина и широчина от около 8-9 m. Тя е плътна, изградена от камъни, споени с хоросан и е насочена за отбрана на север и изток. Максималната дължина на входното съоръжение достига 15.8 m, a ширината на входа е 2.5 m. Първата врата е разположена в началото на съоръжението и е била затваряна с две крила. Втората врата се намира на 5.5 m от първата и същи е затваряна от две крила.

Непосредствено след втората врата в западната част на прохода е оформено пространство с ширина 3.8 m, което е представлявало караулно помещение. Последната порта също е двукрила и е разположена в края на входното съоръжение. Интересното при нея е, че тя е изградена най- късно и в нейната конструкция личи, че е издигната набързо и във времена на смут. Тя е градена от грубо обработени камъни споени с бедна хоросанова смеска.

Източната крепостна стена на Ряховец започва от входа и следва извивките на скален венец, върху който е положена посредством всичане. Югозападно от описаната кула- порта започва вторият зид от двойната южна крепостна стена, като същият се изкачва по стръмният склон и достига отвесният скален венец в най- високата точка на хълма.

Първият и основен южен зид се движи непосредствено по югоизточният скален венец на условният триъгълник. В участъкът, където липсват отвесни стени, именно в южният сектор на крепостта, зидът е значително подсилен. Все още не е разкопан изцяло прохода след южният вход и не се знае точно как е бил оформен. За сега при разкопките проведени през 1987 г. е установено наличието на крепостен зид, който прикрива западната част от прохода. Този зид вероятно е изграден в края на XIV в.

Вторият основен вход на Ряховец е северния вход, който се намира на северната крепостна стена, на 18 m западно от източния, отвесен, скален венец. Той също е бил защитен от кула порта с размери 6.2х8.80 m. Входа е с ширина 2.7 m, а дължината на входното съоръжение е 6.2 m. Тук са били монтирани последователно две двукрили врати на разстояние 2.07 m една от друга. От вътрешната част на входното съоръжение археолозите са разкрили малък участък от улицата която води към него. Тя е изградена от трамбован и добре валиран чакъл.

Северният крепостен зид на Ряховец има дебелина до 3.2 m и е граден от полуобработени камъни, споени с бял хоросан, с използване на сантрачна система. На места височината на запазения зид в момента достига 7 m. На 80 m западно от портата през 1988 г. е разкрита една от кулите подсилващи защитата на северната стена. Тази кула е четириъгълна, издадена пред крепостната стена и е с размери 5.8х3.6 m.

През XIV в. тя е била подсилена като към източната и северната стени плътно са изградени още две стени с дебелина 1.2 m. Открита е и друга кула на около 32.5 m източно от северозападния ъгъл. Тя е трапецовидна кула- бастион с площ от 4.35 m² и с размери 3.2 m в посока север- юг, и 4.9 m в посока изток- запад в северната си челна част, и 4.3 m в посока изток- запад в най- тясната си южна част, където се свързва с крепостната стена.

Изградена е от средни и големи ломени камъни, споени с бял хоросан. По нея не се откриват следи от сантрачна система, каквато има открита при крепостната стена. Новооткритата кула е неизвестен до сега елемент от фортификацията.

Третият основен вход на Ряховец се намира в югозападния ъгъл на крепостта, на западната крепостна стена, която е дълга само 19.5 m. Тази стена затваря удобното за застрояване плато от запад и е издигната между северната крепостна стена и южния скален венец. Тя е запазена във височина на 2.7-3.2 m и е разположена на терен с денивелация от юг към север.

Поради тази причина и дебелината ѝ е различна, в южният сектор тя е около 2.4-2.6 m, а в северния достига 3.2 m. Тя е градена от ломени камъни подредени по лица, споени с бял хоросан с използването на сантрачна система. Третата порта вероятно също е оформена като кула- порта. Нейната ширина е 2.15 m, а дължината на входното съоръжение е 8.2 m. От археологическите проучвания е установено, че в края на XIII в. тази част от крепостта е била опожарена, заедно с третия вход. В последвалия ремонт защитата му е подсилена а ширината му е намалена на 1.1 m.

Северно от портата, на западната крепостна стена на Ряховец, малко преди ъгъла със северната стена е изградена четириъгълна кула, външна за крепостта. Широка е 5.8 m и се издава на разстояние 3.3-3.6 m. Тя е охранявала подстъпите от северозапад. От юг, въпреки отвесният скален венец също е била издигната крепостна стена, която е била изградена направо върху скалният терен. Нейната дебелина е била значително по- малка от тази на описаните стени.

За съжаление днес от тази стена не е останало нищо след разрушителното земетресение от 1913 г. Строителния материал използван при изграждането на средновековната крепост е ломен камък, който при лицевите части на стените и портите е бил частично обработен.

През бронзовата и желязната епоха живота на възвишението се свързва с траките. Крепостта е част от цялостна, тракийска, крепостна система, заемаща площ от около 6х6 km, която вероятно е столица на някое от тракийските племена.

Ако се докаже, че цялата гъсто застроена площ между „Царевец“ и Ряховец в посока юг- север и от крепост “Камъка” до гробището на В. Търново в посока изток- запад е била използвана от траките, то тогава населеното място няма аналог по големина и сложност на укрепителните съоръжения в България. По всяка вероятност тук е била столицата на племето Кробизи- „Берипара“.

По времето на римската епоха живота на Ряховец продължава, като особено интензивен е бил през III-IV век. Източно под укреплението от тоя период е открита вила рустика с баня и басейн. Следи се откриват и от ранновизантийската епоха, както и от IX-X век по време на Първото българско царство. Периода на византийското владичество (X-XI век) е представен от значително количество керамика. Определено най- голямата значимост крепостта придобива по време на Второто българско царство, когато е главен пост, контролиращ северните подстъпи към столицата „Търнов“.

След нахлуването на османците, крепост Ряховец продължава да съществува още 50 години с гарнизон, до разрушаването ѝ през края на септември 1444 г. от войските на Владислав III Ягело по време на похода му срещу Османската империя. След това крепостта е окончателно изоставена. Тоталното ѝ разрушаване идва през 1913 г., когато земетресение с епицентър Горна Оряховица срива зидовете, кулите и портите описани от К. Шкорпил.

Подробни разкопки на част от Ряховец се правят през 1985-1991 г. от Й. Алексиев, Ив. Бъчваров и Х. Вачев. Разкопана е западната крепостна стена, северната в източната и част, и източната крепостна стена. След 25 годишно прекъсване на 16.06.2015 г. започват редовни археологически разкопки. Проучванията се провеждат от специализиран екип археолози, с научен ръководител И. Петракиев, зам. ръководител Мая Иванова и научен консултант проф. д-р Хитко Вачев. През следващите години разкопките на обекта продължават.

Съществува спор между историците, от къде произлиза името на крепостта Ряховец. Според част от тях то идва от думата „Орех“ свързано с аналогията „костелив“, „здрав като орех“, за което крепостта със сигурност може да претендира. Според други изследователи обаче то идва от думата „Рях“- път, друм, което също има своето основания предвид важните пътища, които са минавали покрай крепостта.

Следи от тракийски пътища се откриват по цялото плато “Дендарий”, както в посока север- юг, така и в посока изток- запад. Много от тях са изсечени в скалите и са преизползвани през останалите периоди. Там където не са изсечени в скалите, те са покрити с калдъръмена настилка. Без археологически разкопки не може да се каже дали калдъръмът е тракийски или римски.

През римската инвазия главната задача на Ряховец е била охраната на моста над река Янтра, който се е намирал на около 1.3 km северозападно от укреплението. Към тоя мост умишлено са насочени трасетата на три важни римски пътя- “Никополис ад Иструм”- “Константинопол”, който идва от север и през проходите на Стара планина в Еленския балкан и “Кабиле” продължава към столицата на Източната римска империя.

Вторият важен път в посока север- юг е “Никополис ад Иструм”- “Августа Траяна”, който път въпреки, че се удължава трасето му, умишлено е насочен за да мине по тоя мост. Третия път е в посока изток- запад “Одесос”- “Монтанезиум”. Той идва от изток южно от река Янтра, пресича я по моста и продължава на запад вече северно от нея.

За по добра защита на тоя мост, в помощ на Ряховец предполагаме, че на територията на с. Първомайци е имало кастел на северния бряг на река Янтра, който кастел вероятно е трябвало да задържи врага, докато бъде съборен моста. Тази охранителна система е продължила да съществува и през късната античност с една малка разлика: Античният път южно от реката директно е продължавал на юг и по северния склон на връх “Змеица” се е изкачвал на платото “Дендарий” и е продължавал на юг.

През късната античност трасето му южно от река Янтра е променено. То е насочено на югоизток към Ряховец, като заобикаля плътно крепостта от север, изток и юг, и чак тогава се насочва да изкачва платото “Дендарий”. Това е направено с цел по добрата отбрана на пътя. Затова и крепост Ряховец, е построена с толкова здрави стени и е опасана с кули, като чат от тях са плътни, а не кухи.

През средновековието Ряховец продължава да изпълнява функцията на първи посрещач южно от реката, на враговете идващи от север. От тук тръгват на север пътищата за Никопол и Червен, вероятно през същото място, където е бил античният мост. Пътищата от север запазват трасето на късноантичният път, минаващо покрай Ряховец.

Местоположение

Надморска височина: 249 m GPS координати: 43°08’00” С.Ш. и 25°39’01” И.Д.

Литература

Алексиев, Й., И. Бъчваров, Х. Вачев. Археологически проучвания на крепостта Ряховец. – В: Сборник Ряховец. В. Търново, 1994.
Алексиев, Й., И. Бъчваров. Разкопки на крепостта „Ряховец“ при Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 1985 г. В. Търново, 1986.
Алексиев, Й., И. Бъчваров. Разкопки на крепостта „Ряховец“ при Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 1986 г. Разград, 1987.
Алексиев, Й., Х. Вачев, И. Бъчваров. Разкопки на крепостта „Ряховец“ при Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 1987 г. Благоевград, 1988.
Алексиев, Й., Х. Вачев, И. Бъчваров. Разкопки на крепостта „Ряховец“ при Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 1988 г. Кърджали, 1989.
Алексиев, Й., Х. Вачев, И. Бъчваров. Разкопки на крепостта „Ряховец“ при гр. Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 1989 г. Кюстендил, 1990.
Петракиев, И., М. Иванова. Средновековна крепост „Ряховец“, гр. Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 2015. София, 2016.
Петракиев, И., М. Иванова. Средновековна крепост „Ряховец“, гр. Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 2016. София, 2017.
Петракиев, И., М. Иванова. Средновековна крепост „Ряховец“ край гр. Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 2017. София, 2018.
Петракиев, И., М. Иванова, З. Петракиева. Археологически проучвания на средновековна крепост „Ряховец“, Горна Оряховица. -В: Археологически открития и разкопки през 2019, книга II. София, 2020.
Автори: М. Гърдев и К. Василев

Снимки

Снимки на крепост Ряховец
Снимки на крепост Ряховец
Снимки на крепост Ряховец

Планове

К. Василев

Видео