С. Зелендол – крепост на вр. Чуката

chukata 1

OLYMPUS DIGITAL CAMERA


23 / 100

 

Описание и история

Тракийска, късноантична и средновековна крепост има на връх “Чуката”, на 0.45 km източно по права линия от центъра на село Зелендол. Крепостта е изградена на самостоятелно възвишение със стръмни склонове от всички страни, ограничено от юг и югоизток от дълбокото корито на река Дреновска- десен приток на река Струма. От възвишението има много добра видимост на много километри по поречията на споменатите реки. Най достъпно е от североизток, където стръмнината на склона е сравнително по-лесно преодолима. Твърдината заема заравненото било на възвишението, като е разположена в посока югозапад- североиток. Тя има почти правоъгълен план с максимални размери 95х31.2 m и площ от около 2.8 дка. Крепостните ѝ стени са с обща дължина 240 m и с дебелина от 1 m, като са градени от местни ломени и цепени камъни, споени с бял хоросан. Заради много стръмният терен пред крепостните стени по- голяма дебелина на куртините не е била необходима поради невъзможността на евентуалният противник да доближи обекта със стенобойни машини. Общо по куртините са разкрити шест крепостни кули и е установено наличието на два входа, като местоположението на единия все още не е локализирано точно. Южната крепостна стена е с дължина 31.2 m и в средата ѝ е разкрит южният вход в укреплението. Той е с ширина 2.2 m и е бил затварян от двукрила врата. Непосредствено западно от него той е била защитаван от малка полукръгла кула, която се е издавала пред крепостната стена. Днес тази кула е почти напълно унищожена, като от нея има останала едва една малка дъга от основата ѝ. В двата ъгъла на тази крепостна стена са били оформени две правоъгълни помещения, които са били вътрешни за крепостта. Тези помещения са с размери съответно 7.85х5.05 m и 6.9х7.55 m и са изпълнявали функцията на жилищни кули. Западната крепостна стена е с дължина 95 m. На 41-вият метър измерен от югозападния ъгъл на крепостта е била издигната единствената кула на тази стена. Тя има полукръгла форма с размери 4.1х3.2 m. Входът към нея е оформен в западната крепостна стена и е с ширина 1.5 m. Източната крепостна стена е с дължина около 91 m. Приблизително в средата на стената е изградена още една полукръгла кула, която излиза извън куртината. Тя има размери 5.2х3.6 m и входът към нея е с ширина 1.65 m, като за разлика от кулата на западната стена тук входът е оформен заедно със строителството на източната стена, а не е прокопаван допълнително. Тази кула, както и кулата на западната стена през XII-XIV век са били оформена в жилища. В близост до източната кула, на долу по склона на хълма, археолозите са намерили масивен праг от вход подобен на този намиращ се на южната порта. По всяка вероятност в близост до тази кула се е намирал вторият вход в крепостта, но за сега неговото точно местоположение не може да бъде установено поради сериозната обезличеност на археологическите останки в този сектор. Северната крепостна стена е с дължина около 24 m и е била издигната на най- високата точка на възвишението. В средата на тази стена е разкрита най- голямата крепостна кула. Тя има правоъгълен план с размери 8.3х5.15 m, а входа към нея е от юг в средата на кулата и е с ширина около 1.4 m. Непосредствено западно от входа към кулата е долепено масивно каменно стълбище, което е осигурявало достъп до горните ѝ етажи и бойната площадка. Останките от тази кула са най- добре запазени от всички участъци на твърдината. Днес те се издигат на височина от около 2 m над околният терен. Непосредствено източно от тази кула, през трасето на северната стена днес преминава черен път по който се стига до обекта. Поради тази причина за сега не е установено дали там може да се намира още една порта. Също така може да се окаже, че намереният масивен праг на източния склона на хълма всъщност не е от порта, която се намира на източната стена а е от такава, която се намира на северната. В северозападният ъгъл на укреплението е разкрито помещение с площ от 36 m2. To е представлявало жилищна постройка и е използвала за своите стени северната и западната крепостни стени. Това помещение заедно с описаната северна кула са част от голям жилищен комплекс, който е представлявал седалището на местният управник. В предела на крепостта за сега са разкрити два големи питоса, които са използвани за съхранение на вода. Из целият терен на обекта се забелязват множество фрагменти от късноантична и средновековна битова керамика. След проведените археологически разкопки, категорично е установено, че твърдината е изградена през ІV век и е просъществувала до началото на VІ век, когато е сериозно засегната от земетресение. След този природен катаклизъм, обитателите ѝ са я напуснали и тя става необитаема в следващите четири столетия. Вторият период на обитаване е от Х до ХІV век, когато основните преустройства и новите градежи се съсредоточават в северната част, a старите полукръгли, късноантични кули са преустроени в жилища. Късноантините стени на много места са били компрометирани от земетресението и се е наложило, през средновековието те да бъдат подпрени с контрафорси и да бъдат допълнително заздравени. Резултатите от археологическото проучване като цяло, подкрепят историческите данни за територията на днешния Благоевград през средновековието и дават основание да се смята, че крепостта при село Зелендол е уникално фортификационно съоръжение, изградено върху тракийско  светилище и сигнално охранителна кула още през ІV век и съхранено с известни поправки до периода на Второто българско царство. Твърдината е част от отбранителната система, изградена за охрана на античните и средновековните пътища по река Струма. Тя има великолепно местоположение и осигурява визуална връзка с други подобни обекти в района. Регистрирана е, като паметник на културата с регионално значение под №4479/48, ДВ, бр. 63/1973 г. Повторно е вписана като късноантично градище с №129 в Археологическите паметници в Благоевградски окръг. Изключителната ѝ стойност, като паметник на културата се определя от факта, че там са представени най- малко три исторически епохи и поне две значими държавни структури- Византийската империя и Второто българско царство. Общинското ръководство в Благоевград има реалната възможност да превърне ценната археологическа находка край село Зелендол в примамлива, за българските и чуждестранните туристи, атракция.

Местоположение

Надморска височина: 445 m GPS координати: 42°00’27” С.Ш. и 23°02’18” И.Д.

Източници

Дремсизова- Нелчинова, Ц. Археологически паметници в Благоевградски окръг. София, 1987
Петрунова, Б. Комитова, Ц. Антична и средновековна крепост в землището на с. Зелендол, община Благоевград. АОР през 2009. София, 2010
Комитова, Ц. Антична и средновековна крепост в землището на с. Зелендол, общ. Благоевград, АОР през 2018. София, 2019
М. Гърдев
К. Василев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/4jotLPK4mxqBxwmD8

p5255000

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Планове

К. Василев

chukata

Координати:
Категория обекти в БГ:

Общ. БлагоевградОбекти в БългарияОбласт БлагоевградЮгозападна Б-я

Comments are disabled.