С. Царевци – крепост Панисос / Панаса


64 / 100

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Панисос/Панаса се намира на 2.6 km северозападно по права линия от центъра на село Царевци. Изградена е на равен терен в ъгъла на водослива на реките Провадийска от югозапад и Манастирска от североизток. Двете се сливат югоизточно от обект Панисос. От югозапад склонът към Провадийска река е стръмен, като Панисос се издига на 8 m над реката. Най- достъпен е от северозапад.

Крепост Панисос е регистрирана от братя Шкорпил през 1892 г. В днешно време твърдината е изцяло унищожена при селскостопанска дейност и при корекцията коритата на реките. Тук археолозите предполагат, че се намира укреплението Панисос, като при него е имало и римска, пътна станция със същото име на пътя “Дуросторум”- “Марцианополис”- “Анхиало”. След пресичането на Провадийска река и Камчия след нея, пътят навлиза в Стара планина при село Гроздьово. Според нас от главният път, който минава на 3.3 km източно от обекта, има специална отбивка, която стига до него и която после се връща обратно при главния път. Отклонението от главния път започва при язовир Тръстиково и завършва при село Гроздьово.

При Панисос са установени са следи от обитаване, обхващащо дълъг хронологически диапазон- от бронзовата епоха до средновековието (XIII в.). В близката околност на паметника е регистрирана плътна, селищна мрежа. Изследвана е площ от 260 дка, която обхваща цялото укрепление, както и прилежаща към него част на север, изток и югоизток, с останки от вероятно неукрепено селище.

Установено е, че крепостта Панисос има солидно външно укрепление с правоъгълна форма, издължена в посока север- юг, с отклонение от посоките на света с около 16° в посока северозапад- югоизток. Затвореното пространство е от около 86 дка. Чрез геомагнитно проучване ясно се проследяват трасетата на северната, източната и частично южната стени. Западната стена вероятно е обезличена при обработката на земята. Пред укреплението е установен ров с размери 360х290 m. Разграничени са местата на два входа- северен и южен. Вътрешността е слабо наситена с аномалии.

В североизточната част на Панисос ясно се очертава вътрешна крепост с правоъгълна, издължена в посока изток- запад форма, с отклонение от посоките на света с около 12° в посока североизток- югозапад. Тя е с размери 122х82 m, чиято източна стена съвпада с тази на външното укрепление. Площта ѝ е около 12 дка. Дебелината на крепостната стена достига 2.5 m и вероятно е изградена от каменни блокове, част от които продължават да се изваждат при механизираната обработка на земеделската земя. При североизточния и югоизточния ъгъл са разграничени кули, вероятно с кръгла форма. Прекъсване на северната стена е индикация за предполагаемия вход. Слабо разграничима, успоредна на стената линейна аномалия позволява да се смята, че това укрепление също е било оградено от ров. Във вътрешността на фортификацията се наблюдават голям брой аномалии, свидетелстващи за плътно застрояване.

Отклонението от географските посоки и на двете укрепления на Панисос е сходно, което предполага едновременното им функциониране. На този предварителен етап, изграждането им по- скоро може да се отнесе към късната античност, но не е изключен и ранносредновековния им произход. Източно от югоизточния ъгъл на укреплението са регистрирани следи от две правоъгълни постройки. И двете са с издължена правоъгълна форма (80-90 m по дължина), едната ориентирана в посока изток- запад, а другата север- юг. Западната структура нарушава отбранителния ров на голямото укрепление и вероятно се отнася към средновековието. Изолирани аномалии с кръгла или елипсовидна форма, маркиращи ями свързани с по- ранните етапи на обитаване, са регистрирани на юг и югоизток от външното укрепление.

Резултатите от геомагнитното проучване предлагат отлични възможности за провеждане на целеви проучвания с ограничен обхват за установяване на структурата и хронологията на късноантичното укрепление, както и на установените над него останки от голямо средновековно селище или град, които по събраните от повърхността битова и строителена керамика, и находки са съществували до към ХІІІ в. Археолозите предполагат, че тук се е намирал средновековния град Панаса.

Местоположение

Надморска височина: 21 m GPS координати: 43°05’46” С.Ш. и 27°32’20” И.Д.

Литература

Шкорпил, Х. и К. Североизточна България в географическо и археологическо отношение. – В: СбНУ, 7. 1892.
Георгиев, П., П. Лещаков, И. Лазаренко и др. Издирвания на археологически обекти в община Аврен. – В: Археологически открития и разкопки през 2013. София, 2014.
Георгиев, П., П. Лещаков, П. Иванова и др. Геомагнитно проучване на многослоен обект в м. Юртлука, землище на с. Царевци, община Аврен. – В: Археологически открития и разкопки през 2016 г. София, 2017.
Автор: М. Гърдев

Comments are disabled.