С. Тъжа – крепост Паунов камък

img 9642 scaled e1624711356373

73 / 100

Описание и история

Тракийска, късноантична и средновековна крепост Паунов камък наречена още Кудрет кале и Самородно кале, се намира на едноименния връх, на 4.37 km северозападно по права линия от центъра на село Тъжа. Построена е на огромен, тесен и дълъг скален гребен с отвесни склонове от юг, запад и север, наречен „Паунов камък“. Единствено достъпна е от изток. Намира се между местността „Голямата светица“ от север и изток, река „Светишка вада“ от изток, местност „Малката светица“ от югоизток и река Тъжа от северозапад, запад и югозапад.

Твърдина Паунов камък условно може да се раздели на две части- западна и източна. Западната е разположена върху скалния гребен, а източната е разположена върху рида „Светицата“. Западната част на практика няма нужда от крепостна стена, защото е природно непристъпна.

Паунов камък се издига на 230-310 m над нивото на река Тъжа в този ѝ участък. От север западната част е ограничена от оврагът „Злите улеи“, а от юг- от оврагът „Аинът“. В източната достъпна част е имало крепостна стена от североизток, изток и юг, която в момента се проследява под насип. Североизточната част на стената започва от скална група на ръба на „Злите улеи“. Тя е дълга приблизително 60 m. Източната стена е дълга около 115 m. двете стени се свързват с изнесена пред стената кула с размери 8х12 m. Южната стена е дълга около 45 m. Западната част се свързва с източната чрез тясна пътека на места широка до 0.2 m, която е изсечена в скалите.

До нея но на друга височина има изсечена още една пътека, която вероятно е водила към западната част чрез подвижен мост, на който гнездата за гредите се виждат изсечени на първата пътека. На запад скалите се разширяват. Там се намира най- непристъпната част на Паунов камък, отделено от останалата част с отвесна, скална стена висока около 4 m. Пред нея две скални площадки с около 20 m в диаметър, са били укрепени допълнително със зъбери от дялани камъни и са превърнати в мощни кули. Камъните на тези кули са съборени в оврага „Аинът“. Изкачването до зъберите на кулите е ставало по изрязаните в скалите стъпала, които личат и сега.

Между тези две скали- бойници се намират основите на резервоар с размери 10х6 m. Дъното на резервоара е измазано с два слоя хоросанова мазилка. Тя е бяла и червена, с примеси от едро счукани камъни. В източната част на крепостта има останки от шестостенен кладенец. На юг от него се виждат основите на правоъгълни помещения с размери 15х5 m и 12.5х5 m. В скалите откъм „Аинът“ са изрязани стъпала за слизане към реката. В оврага „Аинът“ се намират дялани камъни с размери 1/0.55/0.45 m и парчета от каменни бойни топки, достигащи до 0.25 m в диаметър. Водоснабдяването е ставало от три източника- извора Светица, Шарап йоолу и извора, намиращ се на 200 m северно от крепостта. Намерени са глинени тръби покрай извора Светица в посока към твърдината.

Източно от Паунов камък е имало доста голямо по размерите си селище. Покрай укреплението е минавал античния път за „Тъженския проход“ на север. „Тъженският, античен проход“ се намира на 3.8 km източно от „Русалийският, античен проход“ и на 2.71 km североизточно от сегашният „Русалийски проход“. Североизточно от крепостта са запазени части от него във вид на калдъръм. В днешно време крепостните стени от изток се проследяват под насип, а останките на римския път са обрасли с трева, храсти и дървета. Намерената керамика е от V-VI век, X и XI век.

Местоположение

Надморска височина: 939 m GPS координати: 42°40’47” С.Ш. и 25°02’53” И.Д.

Литература

Попов, А. Крепости и укрепителни съоръжения в Крънската средновековна област. София, 1982.
Автор: М. Гърдев

Видео

Тъжа – Крепост на вр. Паунов камък – YouTube

План

s tazha krepost paunov kamak 5fad9bf311bc0

Comments are disabled.