С. Стъргел – османска табия “Арабаконак”


Описание и история

Старобългарско, землено укрепление, османска табия и беклеме Арабаконак се намират на билото на Стара планина на едноименния връх, на 2.86 km северозападно по права линия от центъра на село Стъргел. Укреплението е изградено по средата на старобългарската преграда “Окопа”, от северната му страна. Преграда “Окопа” (дълга над 10 km) е създадена по времето на Аспарухова България за да прегражда най- лесните за преминаване участъци на планината от „Сердика“ към Мизия, а именно проходите “Витиня”, “Арабаконак” и “Етрополски”. На три места зад него има изградени старобългарски, землени укрепления. Едното е на връх “Звездец”, второто е тук на връх “Арабаконак” и третото трябва да се търси някъде на връх “Витинска поляна”, в южното подножие на който “Окопа” свършва. Обекта е дълъг 380 m в посока север- юг и е широк около 140 m. Има трапецовидна форма с основа, насочена на юг и най- къса страна, насочена на север. От юг и запад отбранителната линия е унищожена от човешката дейност, но на север и изток крепостните съоръжения са запазени напълно. При построяването са използвани естествените склонове на хълма, които са направени отвесни към външната част с височина от 3-5 m. Пред тях е бил изкопан ров с широчина в основата около 4 m и височина във външната си част от около 2-3 m. Укреплението е споменато за пръв път от братя Шкорпил.
Табия “Арабаконак” е част от османската позиция „Арабаконак“- връх „Звездец“, създадена през Руско- турската война (1877-1878 г.), съдържаща 8 табии/редути и множество пехотни окопи и артилерийски позиции. Тя е разположена върху старобългарското, землено укрепление, намиращо се на това място, като османците са преизползвали съоръженията, които съществуват и до днес. Разположена е между табия „6“, която се намира на 1.5 km североизточно и проход „Арабаконак“, която се намира на 0.2 km западно от съоръжението. Преди табията на върха се е намирало беклемето, което е охранявало прохода.
Редут/табия е название на постоянно или временно фортификационно, землено, укрепително съоръжение. Широко се е използвал в позиционна война. Пригоден е за тактическа отбрана на 200- 800 войника (от рота до батальон). Много често включва и артилерия (обикновено 2-4 оръдия). Има форма на четириъгълник или друг многоъгълник. Обграден е от всички страни с висок землен насип (бруствер) и външен дълбок ров пред него. С развитие на минното дело подстъпите към редута често се минират. Система от редути може да има оперативно значение при отбранителни действия на военна част, съединение или обединение, които имат право на самостоятелни действия.
Беклеме се нарича постройка за стража на път или граница- стражница за охрана на път, застава, стража, място за чакане, караулно помещение. След Кримската война (1853-1856 г.) се подписва Парижкият мирен договор, по силата на който Османската империя се задължава да развива търговията и в тази връзка да поддържа и проходите. До този момент охраната на проходите се осъществявала от въоръжени конни отряди от дервентджийските села, които били въоръжени само с по едно късо копие, наречено харба. Заради името на копието, охранителите били наричани харбалии. След Кримската война охраната на проходите била поета от османската жандармерия за нуждите на която в проходите били построени кули (стражници, беклемета).

Местоположение

Надморска височина: 1001 m GPS координати: 42°46’03” С.Ш. и 23°50’59” И.Д.

Източници

М. Гърдев
 

Comments are disabled.