Описание и история
Римска пътна станция Дорионес/Dorionibus се намира предполагаемо в местността “Могилата”, на 1.35 km северозападно по права линия от центъра на село Славяни. Изградена е на важно кръстовище. Тя е пътна станция на пътя “Улпия Ескус”- “Филипополис”, който се проследява в посока север- юг.
В посока изток- запад от тук минава пътят “Одесос- Монтанезиум”. Северно на 2 km от станцията в посока изток- запад, минав пътят от “Никополис ад Иструм” към крепостния възел в местността “Студенец” при с. Садовец, а след това към “Чомаковско градище” при с. Чомаковци и от там към “Монтанезиум” при гр. Монтана.
Пътните станции в Римската империя са част от римската държавна поща/cursus publicus, която е учредена в годините на управлението на император Август. Мястото, което предлагаме за пътна станция, не е проучвано от специалисти. Но има някой показатели, които ни насочват към локализация на Дорионес именно на това място.
В момента според официалната наука, тази станция се намира при съседното село Слатина, а станция “Мелта” се намира в рамките на гр. Ловеч. За трасето на римския път от с. Буковлък северно от град Плевен, до римска пътна станция “Состра” при с. Ломец северно от гр. Троян, специалистите са излагали само предположения, от къде точно минава то и къде точно се намират двете пътни станции “Мелта” и Дорионес. Тоест няма твърди доказателства нито за трасето на пътя, нито за местоположението на станциите.
След внимателно разглеждане на топографските особености на терена, както и на природните дадености, ние предлагаме алтернативно мнение както за трасето на пътя “Улпия Ескус”- “Филипополис” в този участък, така и за местоположението на пътна станция Дорионес. Водили сме се по определени фактори, които излагаме по- долу.
И така според даденостите на терена, смятаме че съвременният път Плевен- Ловеч до напускането си на границите на област Плевен, следва трасето на римския път. При влизането в област Ловеч двете трасета се разделят. Римското тръгва на юг- югозапад, а съвременното на юг- югоизток.
Сегашното трасе на пътя следва османското, т.е. сегашното е изградено върху османското. За 2000 години в тая част на равнината теренът не се е променил като релеф кой знае колко. Логично би било щом съвременният път следва трасето на османския, то и османският да следва трасето на римския.
Друг фактор е инженерната строителна мисъл. Единствената разлика в мисленето на древните строителни инженери и съвременните, е съвременната техника за движение и строеж, което дава предимство на съвременните инженери да не гонят трасе по права линия от точка А до точка Б и един недостатък- да се съобразяват с максималния наклон на пътя. Но и съвременните инженери, като и древните им колеги търсят терен, през който пътят ще струва най- малко за изработване.
Римските инженери в случая са търсили едновременно и изключително лека поддръжка на трасето в последствие, което ги е принудило да поставят пътищата главно по билата за да избегнат строеж на мостове, свлачища, падащи скали, прелели реки, и други подобни неприятни инциденти.
Трасето, което предлагаме за пътя, максимално избягва пресичането на реки и отговаря на посочените римски мили между станции в Tabula Peutingeriana, а именно от “Сторгозия” до Дорионес– XI мили (около 16266.8 m), от Дорионес до “Мелта”- X мили (около 14780.8 m) и от “Мелта” до “Состра”- XIII мили (19214 m). Взели сме под внимание и още един фактор, който е застъпен при разстоянията между римските пътни станции.
Ако станциите са в равнините, разстоянието между тях е около XVIII-XX римски мили (около 25-30 km), а ако пътят е в планините, разстоянието между станциите пада до VI-XII мили (около 9-17 km).
Съдейки по разстоянията между четирите станции в Tabula Peutingeriana, явно става въпрос за планински терен, а не равнинен. Следователно трасето на пътя трябва да се търси не долу в равнината, а горе по билата на планините или ридовете.
След като успяхме да наместим трасето на пътя по най- удобния за тази цел физически терен, съобразявайки се с най- късото разстояние от точка А до точка Б, трябваше да намерим подходящи места за пътни станции, които да отговарят на условията за построяване на такива (пасбища и извори или реки).
И на последно място идва терен, на който има силна иманярска инвазия, защото археолозите нито са определили, нито разкопали всички антични сгради и селища, нито са извършили 100% теренен обход на землището на страната. Следователно не знаят всички антични обекти.
Отделно откритите трасета на пътища, които трасета са само къси отсечки и на различни места, на голямо разстояние едно от друго, и не може да се гарантира, че са от един и същи път. Т.е. има много неизвестни на науката римски пътища и едно или друго открито от науката трасе не означава, че това е определен описан от историята римски път. А не бива да се забравя, че въпросното трасе може и да е от османският период.
Друг фактор, който взехме в предвид е, че римска пътна станция “Мелта” (която науката не знае точно къде е) е била издигната в ранг civitas (град) през III век. Противоречието тук е, че пътят през II век вече е бил построен и модернизиран, а както знаем римските пътища не гонят връзка между римските селища, а само между римските градове. Следователно когато е строен пътя, точка А е “Улпия Ескус”, а точка Б е “Филипополис”.
Дори за голям град като “Диоклецианополис” (който е много близо до трасето на пътя), пътната комуникация не се е отклонила. Следователно в ония времена трако- римското селище при гр. Ловеч не е представлявало кой знае какъв интерес, за да отклоняват пътя от трасето му. Отделен е фактът, че селището е нямало статут на град по това време. Следователно и “Мелта” не бива да се търси в градската територия на Ловеч.
Има още една причина, която е против трасето на пътя да минава от там, където твърдят археолозите. Между Ловеч и съвременния път София- Варна, долината на реката не предлага идеалните условия за строеж на римски път. Или трябва трасето му да пресича няколко пъти река Осъм по мостове, или трябва да се дълбаят хълмовете за да се прокарва пътят през тях, или той самият ще трябва много пъти са се “качва” и “слиза”, и да има множество малки мостове заради множеството притоци на река Осъм.
Заради причините посочени до тук, предлагаме една по различна версия на пътя от “Улпия Ескус” за “Филипополис”, както и различни местоположения на пътни станции Дорионес и “Мелта”.
Местоположение
Предполагаеми координати: Надморска височина: 415 m GPS координати: 43°13’43” С.Ш. и 24°39’43” И.Д.
Литература
Маджаров, М. Римския път Ескус – Филипопол пътни станции и селища. Пловдив, 2004.
Маджаров, М. Римски пътища в България. Велико Търново, 2009.
Автор: М. Гърдев
План
