С. Широково – крепост Кале на мерата

С. Широково - Кале на мерата

Северната крепостна стена на Кале на мерата, погледната от запад на изток. Автор: М. Гърдев


68 / 100

Описание и история

Тракийска и късноантична крепост Кале на мерата се намира в едноименната местност, на 0.7 km северно по права линия от центъра на село Широково. Тя е сложно крепостно съоръжение, като по византийско време вероятно е съществувало само укреплението Кале на мерата.

То е изградено в южният край на рид, ограничен от изток от река Черни Лом и от долината Голям дервент от запад. Кале на мерата се издига на около 160 m над нивото на реката. Склоновете на рида от изток и юг са скалисти и отвесни, а от запад- много стръмни. От североизток сухо дере допълва природната защитеност на Кале на мерата. Твърдината е най- достъпна от север по билото на рида.

Късноантична крепост Кале на мерата е с неправилна елипсовидна форма, издължена в посока север- юг, продиктувана от конфигурацията на терена. Според К. Шкорпил крепостен зид е имало само от северозападната страна, но наблюденията показват, че укреплението Кале на мерата е разполагало с ограждение от всички страни. От север крепостната стена е била особено дебела и в момента се проследява под насип, широк около 9-10 m. Тя е била изградена от ломени камъни без спойка. Крепостта има приблизителни размери 281х201 m. От север крепостната стена не е разположена под права линия, а под почти 90° ъгъл, който я разделя на две части. Ъгълът е изнесен в най- северната част на крепост Кале на мерата. От северозапад стената е дълга около 127 m и завършва при скалния склон от запад и е леко дъгообразна, изпъкнала навън. Северно- североизточната част на стената се проследява под голяма изпъкнала дъга, като плавно преминава в източна стена. Входът е бил на северозападния участък на стената, на около 12 m югозападно от ъгъла.

По времето на траките вътрешна преградна стена е заграждала при ъгъла на външната крепостна стена, приблизително правоъгълно пространство с успоредна форма и с размери 37 m от северозапад, 38 m от юг, 35 m от изток и 35 m от север. Входът от така заграденото пространство към вътрешността на Кале на мерата е бил в югоизточния ъгъл. Още една вътрешна защитна стена е тръгвала от запад на изток и след това е завивала на север, като е образувала неправилно, четириъгълно пространство с приблизителни размери 91 m от югозапад, 57 m от югоизток, 83 m от североизток и 69 m от северозапад.

Така отбранителната линия от север на Кале на мерата става тройна. Трасетата на вътрешните крепостни стени, които в днешно време са изцяло унищожени, се забелязват само от въздуха. По всяка вероятност е имало още вътрешни преградни зидове, но не можем да го твърдим със сигурност.

На 155 m северно срещу крепост Кале на мерата е имало още една, която явно също е от тракийския период, защото е почти напълно обезличена. Останки от крепостни стени под вид на вал се забелязват само от югоизток, но от въздуха се проследява защитната линия на обекта. Той е разположен на най- високата точка в тази част на рида. Формата на укреплението е неправилна, крушовидна, продиктувана от конфигурацията на терена. Обектът, който условно ще наричаме „Крушата“, е обърнат с горната си част на северозапад, където защитната линия стига до най- тясната част на рида в тоя участък. Склонът от север и североизток е много стръмен и ограничен от река Черни Лом. Тая твърдина е с приблизителни размери 327 m в посока северозапад- югоизток и 165 m в посока север- юг. На 190 m западно от източната стена е имало вътрешна преградна стена, разделяща обекта на две части.

Най- северната точка на Кале на мерата и най- южната на „Крушата“ също са били съединени с преградна стена, като по тоя начин нападателят е бил принуден да действа само в западната част на билото на рида. В най- тясната част на билото, която е широка около 160 m, също е имало преграда на целия рид, като половината от това пространство от север вече е защитено от отбранителната линия на крепост „Крушата“.

Общото защитено пространство през тракийският период е с формата на човешки крак от прасеца надолу, обърнат с „петата“ на североизток, „ходилото“ на изток и „пръстите“ на юг.  Приблизителните му размери са 529х561 m.

В днешно време една част от крепост Кале на мерата се обработва, а другата сега е обрасла с ниски храсти и дървета.

Двете късноантични крепости при Широково- Кале на мерата и “Кале борун”/”Кале Широково” затварят от север и юг селище, което се е намирало на мястото на днешното село. Тук е имало и кръстовище от антични пътища, а вероятно и пътна станция.

През крепостта Кале на мерата минава път в посока северозапад- юг, като слиза от рида, долу в долината на Голям дервент от югозападния ъгъл на твърдината.

Местоположение

Надморска височина: 165 m GPS координати: 43°33’38” С.Ш. и 25°56’45” И.Д.

Литература

Дремсизова- Нелчинова, Цв., Д. Иванов. Археологически паметници в Русенски окръг. София, 1983.
Шкорпил, К. Опис на старините по течението на Русенски Лом. София, 1914.
Автор: М. Гърдев

План

С. Широково - Кале на мерата

План на крепост Кале на мерата от К. Шкорпил

Comments are disabled.