Описание и история

Неолитно, укрепено селище Самоводене се намира в едноименното село, на 0.97 km североизточно по права линия от центъра на село Самоводене. Селището е от новокаменната епоха (5900-5100 г.пр.н.е.). Общата площ на селището е около 200 дка, а дебелината на културните пластове на места достига до 4.5 m.

Селището е най- голямото проучвано досега в Долния басейн на река Дунав. Разположено е в равнинната част на село Самоводене, като теренът е с лек наклон от запад на изток. От изток е ограничено от река Янтра, а от север и юг- от суходолия по които по онова време са текли потоци.

Разкопки в селището са проведени в периода 1974-1994 г. Във вътрешността улиците са правилно ориентирани по посоките на света.

В неолитно селище Самоводене са регистрирани са 11 строителни хоризонта от пет фази. Статиграфията, периодизацията и хронологията на селищната могила има същото значение за неолита на Долния Дунав, както онези на неолитната селищна могила при село Караново за Тракия. То е обитавано без прекъсване през ранния, средния и късния неолит.

В североизточната част на селище Самоводене е разкрита отбранителна система от ров, вал и палисада. Следи от отбранителни съоръжения са регистрирани и към запад, откъдето липсва природна защитеност с овраг или поток. Палисадата е била изградена от дървени греди с диаметър от 0.15 до 0.20 m.

В днешно време няма запазени участъци на разкопките като туристическа атракция.

Местоположение

Надморска височина: 119 m GPS координати: 43°08’40” С.Ш. и 25°36’43” И.Д.

Литература

Овчаров, Т. Старините във Великотърновска община. В. Търново, 2006.
Автор: М. Гърдев