С. Садовец – крепост Големаново кале

С. Садовец - крепост Големаново кале

Изглед на най-вътрешната от северните стени на Големаново кале


84 / 100

Описание и история

Късноантична крепост Големаново кале се намира на 2.7 km югоизточно по права линия от центъра на село Садовец, на десния бряг на река Вит в местността „Студенец“, срещуположно на „Садовско кале“. Укреплението е проучено в периода 1934-1937 г. чрез редовни археологически разкопки.

То е изградено на самостоятелно възвишение, част от високия скалист бряг на река Вит. Отвесните скални склонове с височина до 30 m ограждат възвишението от изток юг и запад, като правят достъпът до Големаново кале от тези страни невъзможен. От север склона е стръмен но достъпен. Най-лесният достъп до възвишението и укреплението на него е от северозапад, където тясна седловина го отделя от останалия масив.

Крепостта Големаново кале има неправилна форма с максимални размери 129х118 m и площ от 10 дка. Укреплението е обиколено от здрави крепостни стени, като от северната, достъпна страна са издигнати три крепостни пояса. Крепостните стени са градени в стил „opus mixtum“-дребен и среден, ломен камък подреден по лица и блокаж между тях от трошен камък обилно споен с бял хоросан. Дебелината на куртините варира в зависимост от достъпността пред тях и достигат до максимална дебелина от 2 m на северните стени.

От запад и от изток крепостните куртини на Големаново кале са единични и достигат до отвесни скални склонове. От юг и югозапад отвесните скали са били достатъчна защита и от тези страни крепостни стени не са издигани.

Укреплението е било съоръжено с общо четири крепостни кули. Първата кула е вътрешна за куртината и е основният стълб на отбраната на обекта. Тя представлява внушителен квадратен пирг с дължина на страната около 10.5 m. Издигната е на най-високата точка на хълма, точно над седловината, която го отделя от останалия масив, в северозападният край на Големаново кале. Височината на това внушително съоръжение е достигала вероятно около 12 m, а днес основите и се проследяват над терена на около 4-5 m. От тази кула тръгват всичките крепостни куртини на твърдината.

Втората кула на Големаново кале се намира след средата на северната стена в източният край на твърдината. Тя има неправилен четириъгълен план и се явява външна за най- вътрешния укрепителен пояс. От тази кула тръгва в западна посока втората укрепителна линия.

Третата кула е издигната в североизточният ъгъл на крепостта и също е вътрешна на укреплението. Тя има неправилна форма с максимални размери около 6х5 m и е служила за подсилване защитата на укреплението в този участък.

Четвъртата кула на Големаново кале е изградена непосредствено от запад на първата. Тя има правоъгълен план с размери 10х5.9 m и е изпълнявала основна функция по подпомагане на защитата организирана около първата кула.

Крепостните стени на укреплението имат два периода на изграждане. Първият е в средата на VI в. по времето на император Юстиниан I, когато е издигната основната част от Големаново кале. По това време са издигнати западната, източната и една от северните стени. В последствие, през следващия строителен период изградената северна стена ще се окаже втора укрепителна линия. В първият период са изградени и три от четирите кули. По това време втората кула се е явявала вътрешна за основната северна стена. Тогава са оформени и двата основни входа в Големаново кале. Първият е непосредствено северно от основната квадратна кула, като е поместен в малък участък от западната стена. Непосредствено след този вход започва и северната стена. Вторият вход е разположен на северната стена непосредствено западно от втората крепостна кула.

Вторият строителен период на Големаново кале е от края на VI в. когато след тежки нападения се предприема засилване на отбраната на крепостта. По това време се издига най-вътрешната стена на укреплението, като е преградено, с 2 m дебела куртина, пространството от североизточният ъгъл на квадратната кула до вътрешната стена на втората кула. Изградени са и още два вход, в новата стена. Единият е непосредствено източно от пирга, а вторият непосредствено зад вторият главен вход в крепостта.

В този период е подсилена защитата и на пирга на Големаново кале с изграждането на четвъртата кула. Именно от нейната западна стена на североизток тръгва и третият укрепителен пояс. Този пояс е издигнат на значително по-голямо разстояние от другите два, като на места то достига до 22 m. За сравнение разстоянието между другите два северни пояса на Големаново кале е максимално около 5.5 m.

Този трети пояс следва конфигурацията на терена и достига точно срещу втората крепостна кула. От там стената рязко сменя посоката си и тръгва в южна посока, като достига източната стена на втората крепостна кула. Именно в североизточният ъгъл на този трети, северен, крепостен пояс е оформен и вход, пътя през който достига до втората порта в крепостта Големаново кале .

Този вход на по- късен етап е бил зазидан и укреплението е останало с един основен вход от запад. Интересно е, че всички входове в Големаново кале са били с размери, които позволяват свободно да премине сам човек или добитък, но не и кола. Такъв тип входове стават много използвани едва през средновековието.

Големаново кале е чувствително по- голяма от съседното „Садовско кале“, като около 7.6 дка от общо 10 дка са изцяло застроени от близо наредени една до друга сгради с верижен план. Между сградите има добре оформена улична мрежа с канализация и изсечени стълбища.

За духовният живот на жителите на Големаново кале са били издигнати две църкви. Първата е изградена в северния по-висок район. Тя представлява еднокорабна, едноапсидна църква с притвор на запад, с приблизителни размери 10х20 m. Олтара на църквата е много нестандартен за римското строителство в този период. Той е издигнат във формата на купел и в него вероятно са се съхранявали мощи на някой светец.

Втората църква е изградена западно, извън укрепената част на Големаново кале, на висока скална тераса над река Вит. Тя също е еднокорабна с размери около 33х11 m. От юг на кораба е издигнат малък баптистерий долепен до църквата. Големаново кале е една от двете крепости, които са напълно разкопани в България. Откритите при разкопките артефакти показват, че укреплението е било обитавано от романизирани германи вероятно готи. Това може да обясни не толкова характерните за периода укрепителни съоръжения и нестандартното изграждане на вътрешната църква.

Западно от укреплението през седловината която го отделя и непосредствено под западните кули преминава стар път, който и днес добре се проследява на терена. Този път минава покрай Големаново кале, слиза до брега на реката и през мост се прехвърлял на отсрещният бряг после се отправя в източна посока и през втори мост навлиза в укрепеното селище „Студенец“.

Както градоустройството, така и укрепителната система на Големаново кале разкриват типичен ранновизантийски характер на строежите. Изградена е през VI век и през своето кратко съществуване преживява голямо опожаряване и преизграждане. Разрушаването ѝ се преписва на аварите в края на VI век и повече не е възстановявана. По късно през средновековието в подножието на скалите, южно от старото укрепление е издигнат укрепен манастир.

Днес разкопките на укреплението се напълно изоставени и природата постепенно разрушава разкритите зидове. В противовес на това в страната се разкриват едва забележими останки от обекти и се наливат милиони за бутафорното им възстановяване, а този обект тъне в бурени и малцина знаят за него. Единствено, по голямата западна кула, изградена на доминиращата височина на терена, се маркира отдалече цялата укрепителна система.

Местоположение

Надморска височина: 159 m GPS координати: 43°17’32” С.Ш. и 24°22’40” И.Д.

Литература

Велков, Ив. Прочути крепости. София, 1938.
Дичев, В. Ранновизантийски крепости в България и съседните земи(в диоцезите THRACIA и DACIA).-В:Разкопки и проучвания книга XXXV. София,2006.
Митова-Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София, 1979.
Овчаров, Д. Византийски и български крепости V-X век. София, 1982.
Автор: К. Василев, М. Гърдев, Е. Минчев

Снимки

Снимки на крепост Големаново кале – К. Василев
Снимки на крепост Големаново кале – Е. Минчев

С. Садовец - крепост Големаново кале
Общ изглед на крепост Големаново кале и църквата извън крепостта

 

 

 

 

 

 

 

 

Планове

Автор: К. Василев

План  на крепост Големаново кале по Werner, 1992С. Садовец - крепост Големаново кале

Крепостта Големаново кале при строежа ѝ в средата на VI в. 

План  на крепост Големаново кале по Bersu, 1992

С. Садовец - крепост Големаново кале

Крепост Големаново кале след последния строителен период

Comments are disabled.