С. Росица – крепост Хисар

С. Росица - Хисар

Северната стена на Хисар, проследяваща се под насип.


74 / 100

Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост Хисар, наричана още “Градище”, се намира на 1.53 km югоизточно по права линия от центъра на село Росица. Изградена е на скален полуостров със стръмни и на места отвесни склонове от всички страни с изключение от изток. Носът е издължен в посока изток- запад. Достъпът до полуострова е от изток, където чрез широка седловина той се свързва с останалата част на масива.

Твърдината е издигната върху терена на целият полуостров, като формата ѝ наподобява триъгълник. Крепостните стени следват конфигурацията на терена. Максималните размери на Хисар са 140х62 m и площ от 4.5 дка. Основно крепостни стени са изградени от изток и от север, и в един много малък участък от юг.

Източната крепостна стена на Хисар е най- широка и здрава. Тя се проследява като насип и без разкопки не може да се каже каква е била широчината ѝ. Съдейки по големината на каменния насип, който е широк около 4 m и висок около 1 m, то тя едва ли е била по-малка от 2.5 m. По протежението на тази стена се различават останките от три много големи, вероятно четириъгълни, крепостни кули. Две от тези кули, които се намират почти в средата на стената защитават главният вход на крепостта, а третата е разположена малко по- на север от тях.

Главният вход на Хисар се намира именно между описаните кули. Той е много интересно ситуиран, като е разположен в една леко напречна стена, която образува тъп ъгъл с основната стена. За разполагането на входа по този начин е подпомогнала конфигурацията на терена, който в този участък излиза малко пред основния фронт на стената. Разполагането на входа по този начин подпомага неговата защита, като е позволявало да бъде обстрелвано пространството пред него от почти цялата южна част на основният крепостен зид. Недостатък на тази позиция е относителната слабост на прикриващата стена от североизток. За да се тушира този недостатък, именно там е издигната една от двете защитаващи входа кули, като тя е била с внушителни размери, вероятно поради допълнителното ѝ подсилване.

Пред фронта на цялата източна стена на Хисар е издълбан широк над 10 m ров. Запазената му дълбочина днес на места достига 2 m.

Непосредствено западно зад източната стена, в най- високата точка на полуострова е изградена цитадела. Тя има неправилна триъгълна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на венеца на хълма, като основата ѝ е от изток, а върха е насочен на запад. Тази цитадела има площ 0.38 дка с размери 28×24 m. Нейната източна стена е част от основната стена на Хисар. Северната и южната стена на цитаделата се проследяват под насип, но на места иманяри са разкрили градежа, който е от ломени камъни споени с бял хоросан. Много е вероятно тази цитадела да е възникнала в този си  вид през средновековието и да е била феодално владение на местния управник. В западната част на цитаделата личат основите на преградна стена която отеля пространство с размери около 13х8 m. Именно в цитаделата е водил главният вход на крепостта. На южната ѝ стена може би е имало още един вход.

Северната крепостна стена на укреплението е била издигната на много стръмен и почти непристъпен склон. Тя е изградена под венеца на хълма и се подпира на него. Тя също се проследява като разсип, но по количеството нападал по склона камък, може да се предположи, че нейната дебелина е била значително по- малка. В средата на тази стена иманяри са разкопали редица от помещения, които са били подпрени на нея.

Северозападната, западната и южната част на твърдината Хисар са обградени с високи и отвесни склонове, чиято височина подминава 30 m. От тези страни не личи да е била издигана крепостна стена с изключение на един малък участък в средата на южната страна. Там е издигната тънка крепостна стена с малка кула, вероятно за защита на вход, който води към изсечен в скалите път.

Този път се спуска в подножието на полуострова обикаля го от запад и стига до намиращото се северно от Хисар средновековно селище, върху което се намира сегашния манастир “Св. Йоан Предтеча”. През XII-XIV век вероятно в това селище са живели семействата на войниците от гарнизона на крепостта. Тук е открита и средновековна църква.

На няколко места в Хисар са разпилени камъни с полепнал по тях бял хоросан с едро счукана тухла. В иманярските изкопи има фрагменти от средновековна кухненска керамика, както и няколко фрагмента обезличена римска керамика. В изкоп на платото пред крепостта се откриха голяма средновековна керамична делва, фрагменти от малки гърнета и средновековни тухли. Целият обект е осеян със строителна и битова керамика от античността, късната античност и от ХІІІ-ХІV век, и с множество иманярски дупки.

През античността и късната античност главната задача на Хисар е била охрана на античния път от “Улпия Ескус”, “Ан Асамус”, “Никополис” и “Димум” към проходите “Химитлийски” и “Шипченски” в Стара планина, вървящ в посока север- юг. Тоя път минава през крепостта. Южно на 1.6 km от твърдината в посока изток- запад минава античния път от “Одесос” за “Ряховец”, “Мелта” и “Монтанезиум”.

Местоположение

Надморска височина: 173 m GPS координати: 43°10’57” С.Ш. и 25°16’03” И.Д.

Литература

Дерменджиев, Е. Средновековно селище край село Росица, община Павликени. – В: Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново, том 28-29/2013-2014. В. Търново, 2014.
Драганова, Т. Бяла Черква. София, 1984.
Автори: К. Василев и М. Гърдев

Снимки

Снимки от Хисар

План

К. Василев

Comments are disabled.