С. Ресава – крепост Тиквеш


Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост Тиквеш се намира на 80 m висок хълм над вливането на река Тиквешка в река Черна, 2.19 km западно по права линия от центъра на село Ресава. Тиквеш се нарича и съседната долина на Тиквешка река, от Ресава до устието на запад. В тази област се разпространявало подградието. През долината на р. Черна водил важен миньорски път на юг, към мините в масиви на Кожух, покрай Тиквешка река водил местен път през Тиквешията до Вардар на изток (днес пътя Возарци- Кавадарци- Неготино). От върха на хълма се контролират двата споменати пътя, като видимостта е много на далеч в посоки север, юг и изток. На заравнения връх в антично време съществувало укрепено селище с големина около 40-50 дка. От тази епоха са намерени керамика, монети от III-I в.пр.н.е. В късноантично време на това място е построен кастел с големина 140х155 m. Изградената стена около него била подсилен с поне 7 кули. През VI век стената била променена на редица места, а в югоизточния ъгъл била оформена малка цитадела с вътрешна стена. При археологическите разкопки през 1959-61 и 1967-68 г. са открити части от стените, сондирани са културни пластове и са събрани движими находки, сред тях са монети от IV, V и VI век. В долината на река Тиквешка е открит некропол, църква и др. Някои от поправките на стените са датирани от средновековието, а цитаделата е била напълно възстановена (с размери 56х30 m). Преди половин век нейните стени се извисявали до 4 m височина над земята. В нея е изградена една цистерна и една малка църква, докато друга подобна църква лежи пред западното чело на стената. От този период са намерени следните находки: средновековна керамика и керемиди, множество дребни предмети изковани от желязо, византийски монети от XIII век. След късната античност, крепостта остава в сърцето на Куберова България и остава в български ръце до падането на България под ударите на Василий II в началото на XI в. За това време обаче няма никакви писмени извори и най- вероятно крепостта не е била съществен и важен център. През XIII в. цитаделата е представлявала ядрото на град Тиквеш, а пространството около нея и в рамките на античната стена (заема 20 дка) е била населявана и по- късно. Той е служил за настаняване на помощните съоръжения- конюшни и складове, работилници, помещения за охрана, ковашки цехове и др., техните основи са открити при разкопките. В Тиквешката долина по реката, на голяма площ източно от града, лежат останки от едно подградие. Със споменатите разкопки преди заливането на този терен в новия Тиквешки язовир, на 3 места са открити малки църкви с остатъци от фрески- живопис (на глинена основа) и некропол около тях. Тези остатъци са датирани в XIII век (монети) до XV-XVI век (стенописи). В османските документи от XV и XVI век Тиквеш се явява село и център на едноименната нахия. Крепостта Тиквеш не съществува по това време, но явно не е съществувала и през XIV век защото този град не се споменава нито в сръбските, нито византийски източници. Не се споменава нито в документите, свързани с съседния манастир „Полошко“, построен през XIV век няколко километра югозападно от град Тиквеш.

Местоположение

Надморска височина: 267 m GPS координати: 41°23’13” С.Ш. и 21°57’07” И.Д.

Източници

Микулчик, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996
Tikvesh.jpg

 

No comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *